— Богове! Откъде чу всичко това?
— Някои неща — от Ибелиус, който може да обикаля по малко насам-натам, стига да не надига много глава. Други — от служението: случайно се оказах в Дървените отпадъци точно когато изведнъж много хора имаха нужда от смъртни молитви.
— Значи Раза е пъхнал в джоба си Точните хора.
— Бих казал. Започват да свикват с положението. Всеки е готов да извади нож, само карфица да падне или комар да го ухапе, но той ги е стегнал. Управлява от Плаващия гроб, също като Барсави. Спазва повечето от обещанията си. Трудно се спори със стабилността.
— Ами… другата ни грижа? — Локи направи знака за Тръна на Катор. — За това чул ли си нещо? Някакви, ъъ, пукнатини по фасадата?
— Не — прошепна Джийн. — Явно Раза е бил доволен да избие всички нас, дребните крадци, и да ни остави така.
Локи въздъхна облекчено.
— Но има и още нещо странно — продължи Джийн. — Снощи Раза потърси сметка на половин дузина мъже и жени от различни банди и различни квартали. Публично ги обяви за агенти на Паяка.
— Така ли? Мислиш ли, че наистина са били, или това е поредният проклет гаден номер?
— Според мен е много вероятно да са били — отвърна Джийн. — Ибелиус ми каза имената и дълго размишлявах над тях. Просто нищо не ги свързва помежду им. Поне нищо, което да ми говори нещо на мен. Раза ги пощади, но ги прати в изгнание — каза, че имат един ден да си уредят делата и да напуснат Камор завинаги.
— Интересно. Ще ми се да знаех какво означава това.
— Може би нищо, поне този път.
— Това несъмнено би било приятно.
— И чумавият кораб, мастер Ламора! — намеси се нетърпеливо Ибелиус. — Изключителен кораб! Досега Джийн пропусна да го спомене.
— Чумав кораб, Джийн?
— Плавателен съд с черен корпус от Емберлен, фина работа. Адски красив, а знаете, че аз не знам и коя част на кораба плава във водата! — Джийн се почеса по брадясалата челюст и продължи. — Пусна котва в чумавия пристан същата нощ, когато Капа Раза даде на Капа Барсави урок по зъби!
— Много… много интересно съвпадение.
— Нали? Боговете обичат поличбите. Предполага се, че умрелите са вече двайсет-трийсет. Но ето и какво е твърде странно: Капа Раза е поел отговорността за предоставяната им милостиня.
— Какво?
— Да. Хората му придружават пренасянето на провизиите до пристанището. Той дава пари на Ордена на Сендовани за хляб и месо. Те заместват Ордена на Переландро, откакто… нали се сещаш.
— Защо, по дяволите, неговите хора ще пазят храната и водата, докато я отнасят на пристанището?
— И аз самият бях любопитен да разбера — отвърна Джийн. — Затова снощи се опитах да надникна тук-там, в официалното си положение на жрец, разбираш ли. Те им пращат не само храна и вода.
4
Вечерта в Деня на трона — нощта след възцаряването на Капа Раза — валеше ситен дъждец, като топла мокра целувка от небето. Един необикновено набит жрец на Аза Гуила с ветреещи се подгизнали одежди стоеше, вперил очи в чумавия кораб, закотвен в Каморския залив, а маската му сияеше в златисто бронзово на жълтата светлина на фенерите му.
Малка очукана лодка се полюляваше върху леките вълни до най-дългия кей, който стърчеше от Остатъците, а тя на свой ред беше свързана с въже с чумавия кораб. „Задоволство“, закотвен на разстояние един дълъг полет на стрела, със свити платна странно наподобяваше скелет. Тук-там по палубата се мяркаха сенки на мъже.
На кея малък отряд от яки докери разтоварваше една магарешка каручка и товареше в малката лодка под погледите на половин дузина мъже и жени с наметала, явно въоръжени. Без съмнение цялата операция можеше да се наблюдава с далекоглед от всеки стражеви пост около Старото пристаните. На повечето постове бдяха стражи (и щеше да е така, докато чумавият кораб не напуснеше пристанището), но никого от тях не го беше кой знае колко грижа какво пращат на кораба, стига оттам да не изпращаха нищо.
Джийн от своя страна бе твърде любопитен защо така Капа Раза изведнъж се заинтересува от благополучието на клетите мореплаватели от Емберлен.
— Виж какво, най-добре свърни надясно и си завличай задника обратно… О! Моля за прошка, ваше светейшество.
Джийн си остави време да се наслади на очевидното безпокойство по лицата на мъжете и жените, които се обърнаха, щом той приближи края на кея. Изглеждаха корави момци и моми, биячи и половина, изпечени в причиняването и издържането на болка. Но щом видяха Скръбната маска, добиха виновен вид като деца, изловени да се навъртат около гърнето с мед.