— Драги ми мастер Ламора… — Ибелиус помогна на Локи да се надигне. Джийн го подхвана от другата страна и двамата го отнесоха обратно на нара. — Вие започвате да проумявате, че това какво искате вие и това какво може да понесе тялото ви са две твърде различни неща. Де да ми даваха по един солон за всеки пациент, който идва при мен и ги приказва същите! „Ибелиус, двайсет години пуших прахове от Джерем и сега гърлото ми кърви. Оправи ме!“ „Ибелиус, цяла нощ порках и беснях, и ми извадиха окото! Възстанови ми зрението, проклет да си!“ Абе, хайде да не са солони, хайде да е по меден барон за всеки крясък от тоя сорт… Пак ще мога да се оттегля в Лашейн и да си живея като благородник!
— Надали мога да навредя и мъничко на Капа Раза, затворен в тоя прашен коптор! — кресна Локи сърдито.
— Тогава си почивайте, господине, почивайте си! — Сопна му се Ибелиус. Кръвта нахлуваше и в неговото лице. — И бъдете така милостив да не съскате срещу мен, задето не притежавам силата на бог! Почивайте и събирайте сили. Утре, когато ще е безопасно да изляза, ще ви донеса още храна — възстановеният апетит би бил много добър признак. Като се храните и почивате, може да достигнете приемливо ниво на жизненост само за ден-два. Та вие съвсем неотдавна се строполихте в несвяст, както си вървяхте! Не може да очаквате нервното изтощение да ви мине току-така, в игри и закачки. Почивайте и имайте търпение.
Локи въздъхна.
— Много добре. Просто… копнея да се заловя с това да поскъся царуването на Капа Раза.
— И аз също жадувам вие да се заловите с това, мастер Ламора. — Ибелиус свали очилата си и ги избърса в туниката. — Ако смятах, че сега, когато силите ви са колкото на полуудавено коте, сте способен да го убиете, сам щях да ви туря в една кошница и да ви отнеса при него! Но случаят не е такъв и никой от мехлемите, описани в лечебните ми книги, не може да го постигне.
— Слушай мастер Ибелиус, Локи, и стига си се цупил! — Джийн го тупна по рамото. — Гледай на това като на възможност да си упражняваш ума. Ще събера каквито мога сведения и ще бъда твоя дясна ръка. Ти измисли как да препънем тая гад и да го пратим в ада. Заради Кало, Галдо и Дървеницата.
6
До следващата вечер Локи се възстанови достатъчно, за да се разхожда сам из стаята. Мускулите му бяха като пихтия, а крайниците му се движеха, сякаш ги командваха много отдалече — може би предаваха командите по хелиограф, преди те да задвижат ставите и мускулите. Но вече не падаше по очи, когато ставаше от нара, и излапа цял фунт печени наденици и половин самун хляб, намазан дебело с мед, откакто Ибелиус донесе храната късно следобед.
— Мастер Ибелиус — рече му той, докато лекарят измерваше пулса му за хиляда триста и не знам си кой път според подозренията на Локи. — Ние с вас сме горе-долу еднакви на бой. Случайно да ви се намира някое и друго добре запазено палто? С подхождащи им бричове, жилетки и подходящите допълнения за благородници?
— А — отвърна Ибелиус. — Имах разни подобни неща, но се боя, че… Боя се, че Джийн не ви е казал…
— Ибелиус засега живее тук при нас — обади се Джийн. — Зад ъгъла, в една от стаите на вилата.
— Моите покои, в които упражнявах професията, ами, те… — Ибелиус се навъси и на Локи му се стори, че зад стъклата на очилата му се надигна прозрачна мъгла. — Изгоряха на сутринта след възцаряването на Раза. Тези от нас, които бяхме кръвно свързани с избитите хора на Барсави… не ни се препоръчва да оставаме в Камор. Тъкмо обратното. Вече станаха няколко убийства. Аз все още мога да обикалям насам-натам, ако внимавам, но… загубих повечето от богатствата си, колкото и скромни да бяха те. И пациентите си. И книгите си! Още една причина да желая пламенно Раза поразата да го порази!
— Проклятие! — възкликна Локи. — Мастер Ибелиус, може ли да ви помоля да ме оставите насаме с Джийн само за няколко минути? Трябва да обсъдим нещо… ами, нещо строго на четири очи, с много сериозно основание. Моите извинения.
— Няма нужда, господине, няма нужда да се извинявате! — Ибелиус стана и изтръска жилетката си от хоросановия прах. — Ще остана навън, колкото е необходимо. Нощният въздух действа ободрително на капилярите — той ще възстанови свободното течение на уравновесените ми течности.
Щом той излезе, Локи прокара пръсти през мазната си коса и изпъшка:
— Богове, колко добре ще ми дойде една баня! Точно сега съм навит дори да стоя половин час на дъжда. Джийн, имаме нужда от средства, за да нападнем Раза. Гаднярът ни отмъкна четирийсет и пет хиляди крони, а ние седим тук с десетина в джоба! Трябва отново да подхвана играта с дон Салвара, но съм смъртно уплашен, че след като отсъствах последните няколко дни, тая игра е заминала.