Локи самоуверено се отправи към бюро номер 55 в обществената галерия. Кореандер Превин беше писарят, помогнал на братята Санца да открият съвършено законната сметка на Еванте Екари преди няколко години. Локи го помнеше като почти еднакъв по ръст с него и се молеше оттогава да не е развил вкус към обилната храна.
— Да? — рече Превин, който за щастие си беше останал все така жилав. — Какво ще обичате?
Локи огледа дрехата му със свободна кройка, отворена отпред. Беше тъмнозелена, а широките й пурпурни маншети бяха поръбени със златисто. Мъжът имаше добро око за модните кройки, но явно беше сляп като пиринчена статуя по отношение на цветовете.
— Мастер Превин — рече Локи. — Моето име е Таврин Калас и ме притеснява много своеобразен проблем — проблем, който вие може би ще успеете да разрешите, въпреки че трябва да ви предупредя, че той малко излиза извън рамките на обичайните ви задължения.
— Аз съм писар — отвърна Превин — и обикновено разговарям с клиенти само до определено време. Предлагате ли да ми станете клиент?
— Това, което предлагам — отвърна Локи, — ще сложи не по-малко от пет цели крони в джоба ви, може би още този следобед. — Той се пресегна зад бюрото и с ловкост на ръцете накара една монета от бяло желязо да се появи там. Техниката му може и да беше малко неуверена, но Превин очевидно не беше запознат с фокуса и веждите му подскочиха.
— Разбирам… Разполагате с цялото ми внимание, мастер Калас.
— Добре, добре. Надявам се скоро пък аз да разполагам и с цялото ви съдействие. Мастер Превин, аз съм представител на търговско обединение, което, при цялото ми уважение, предпочитам да не споменавам. Макар и да съм роден в Камор, аз живея и работя в Талишам. Довечера ми предстои да вечерям с няколко много важни сътрудници — единият от тях е дон, — за да обсъдим делото, за което ме изпратиха да се погрижа в Камор. Срам ме е да призная, но се боя, че станах жертва на значителна кражба.
— Кражба, мастер Калас? Каква точно?
— Моят гардероб — отвърна Локи. — Всичките ми облекла и всичките ми вещи бяха откраднати, докато спях. Стопанинът на хана, мръсникът му проклет, твърди, че не носел отговорност за престъплението, и настоява, че сигурно съм оставил вратата си отключена.
— Мога да ви препоръчам адвокат, подходящ за подобен случай. — Превин отвори едно чекмедже на писалището и започна да рови из пергаментите вътре. — Можете да призовете собственика на хана пред Съда за общи жалби в Двореца на търпението. Ще отнеме не повече от пет-шест дни, ако убедите началник стражата да потвърди историята ви. Мога и да ви оформя всички документи, необходими за…
— Мастер Превин, простете. Това е много мъдър курс на действия — при други обстоятелства аз с радост бих го следвал и бих ви помолил да оформите каквито формуляри са нужни. Но аз не разполагам с пет-шест дни — боя се, че имам на разположение само няколко часа. Вечерята, господине, вечерята е тази вечер, както казах.
— Хммм — рече Превин. — Не можете ли да я отложите? Несъмнено сътрудниците ви ще разберат, при такава крайна нужда… такъв нещастен обрат на събитията…
— О, де да можех! Но, мастер Превин, как да се появя пред тях с молба да вложат десетки хиляди крони в предприятията на моето обединение, когато не може да ми се повери дори опазването на собствения ми гардероб? Аз съм… аз съм дълбоко засрамен. Боя се, че ще изгубя сделката, ще я оставя да изтече през пръстите ми. Въпросният дон, той е… малко ексцентричен. Боя се, че не би търпял нередностите, присъщи на сегашното ми положение. Страх ме е, че ако веднъж отложа, той няма да има желание да се срещнем отново.
— Интересно, мастер Калас. Вашата загриженост може би е… оправдана. Вярвам ви, че вие най-добре преценявате характера на своите сътрудници. Но как бих могъл да ви помогна?
— Ние сме еднакви на ръст, мастер Превин — отвърна Локи. — Еднакви сме на ръст и аз ценя високо вашето обиграно око за кройки и цветове — имате изключителен вкус! Това, което предлагам, е да ми заемете подходящо облекло с всички нужни аксесоари. Ще ви дам пет крони в залог, че ще ги пазя, а след като приключа и ви ги върна, можете да запазите залога.
— Вие, хе… вие искате да ви заема мои дрехи?
— Да, мастер Превин, с безкрайна благодарност за разбирането. Помощта ви би била безценна. Моето обединение няма да пропусне да ви се отблагодари, смея да кажа.
— Хммм. — Превин затвори чекмеджето, преплете пръсти под брадичката си и се намръщи. — Предлагате ми да ми платите залог на стойност една шеста от стойността на дрехите, които ще ви заема, за да се облечете за вечеря с дон. Една шеста минимум.