— Аз… аз ви уверявам, мастер Превин, че, с единственото изключение на тази злощастна кражба, аз винаги съм се смятал за самата предпазливост. Ще се грижа за облеклото ви, сякаш животът ми зависи от него — и това действително е така. Ако тези преговори се провалят, по всяка вероятност ще остана без работа.
— Това… това е твърде необичайно, мастер Калас. Молбата ви е твърде нередовна. За кое обединение работите?
— Аз… не ми е удобно да кажа, мастер Превин. От страх, че моето сегашно положение ще ги злепостави. Аз само се опитвам да изпълня дълга си към тях, разбирате ме.
— Да, разбирам ви, и все пак трябва да ви е ясно, че никой човек не би се нарекъл умен, ако даде на непознат трийсет крони в замяна на пет, без… нещо повече от сериозни уверения. Моля ви за извинение, но така трябва да бъде.
— Много добре — отвърна Локи. — Аз служа на Търговското обединение на Западно Желязно море, регистрирано в Тал Верар.
— Търговското обединение на Западно Желязно море… хммм. — Превин отвори друго чекмедже и прелисти малък куп листа. — Имам указателя на Мераджио за тази година, Седемдесет и осмата година на Аза Гуила, и все пак… Тал Верар… Няма запис за Търговско обединение на Западното желязно море.
— Ох, пак старият проблем, проклет да е! — изруга Локи. — Създадени сме през втория месец на годината. Още сме нови и не сме в списъка. Много неприятно, повярвайте ми.
— Мастер Калас — рече Превин. — Съчувствам ви от сърце, но това положение… трябва да ми простите, но… това положение е твърде неловко за мен. Опасявам се, че не мога да ви помогна, но се моля да намерите някакъв начин да предразположите сътрудниците си.
— Мастер Превин, умолявам ви…
— Господине, разговорът ни приключи.
— Значи съм обречен! — възкликна Локи. — Няма никаква надежда за мен! Господине, умолявам ви да размислите…
— Аз съм писар, мастер Калас, не продавач на облекло. Разговорът свърши. Желая ви успех и лек ден.
— Нищо ли не мога да ви кажа, поне за да предизвикам вероятност да…
Превин взе пиринченото звънче от бюрото си, звънна три пъти и от близката тълпа заизлизаха охранители. Локи прибра монетата от бяло желязо от бюрото и въздъхна.
— Изведете този човек от кантората — рече Превин, щом един от стражите хвана Локи за рамото с облечената си в ръкавица ръка. — Моля ви, бъдете любезни с него.
— Разбира се, мастер Превин. А вие, господине, елате оттук — подкани го стражът, когато цели трима закръглени мъже помогнаха на Локи да стане, а после енергично го придружиха по главния коридор на обществената галерия, през изхода на фоайето и навън, на стъпалата. Дъждът беше спрял и градът ухаеше на свежия, чист мирис на пара, която се надигаше от топлите камъни.
— Най-добре е да не те виждаме пак — рече един от стражите. Тримата стояха и го гледаха, докато деловите мъже и жени се изкачваха покрай него по стъпалата и подчертано не го забелязваха. Същото не можеше да се каже за неколцина жълтодрешковци, които го гледаха с интерес.
— Мамка му! — измърмори той, щом пое с бодра крачка на югозапад. Може да мине по някой от мостовете към Виденца, рече си той, и да намери там някой шивач…
3
Водният часовник тъкмо отмерваше пладне, когато Локи се върна в подножието на стъпалата на Мераджио. Светлите дрехи на „Таврин Калас“ бяха изчезнали — сега беше облечен с тъмна памучна горна дреха, евтин черен брич и черни чорапи. Косата му бе скрита под черна кадифена барета, а вместо козята брадичка (която се отлепи доста болезнено — някой ден щеше да се научи да си носи разтворител за лепило по навик) сега носеше дебел мустак. Бузите му бяха румени, а дрехите — вече мокри от пот на няколко места. В ръце стискаше навит пергамент (празен), а когато влезе във фоайето и заговори охраната, добави в гласа си нотка на талишански акцент.
— Нужен ми е писар — рече Локи. — Нямам записан час, нямам и съдружници тук. Ще съм доволен да изчакам първия, който се освободи.
— Писар значи. — Познатият страж с указателя провери в списъците. — Можете да опитате при Даниела Монтагю, обществената галерия, бюро номер шестнайсет. Или може би… Етиен Акало, бюро трийсет и шест. Има и оградена чакалня.
— Твърде сте любезен — отвърна Локи.
— Име и квартал?
— Галдо Аврилен — отвърна Локи. — От Талишам съм.