— Можете ли да пишете?
— Много често! — отвърна Локи. — Непрекъснато пишкам!
Мъжът се вторачи в него, докато друг от стражите, който стоеше зад Локи, не се изкиска. На лицето на стража се появиха признаци на закъсняло просветление, но като че не му беше много забавно.
— Подпишете или отбележете със знак тук, мастер Аврилен.
Локи пое подаденото му перо и удари плавен подпис със завъртулки срещу изписаното от стража „ГАЛДО АВРИЛЕН“, кимна приветливо и влезе.
Той бързо огледа отново обществената галерия, като си докарваше вид на добродушно недоумение. Вместо да седне в чакалнята, оградена с тънък месингов парапет, тръгна право към добре облечения млад мъж зад бюро номер 22, който трескаво дращеше по пергаментов лист и в момента нямаше клиенти, които да го разсейват. Локи се настани на стола отпред и се прокашля.
Мъжът вдигна очи. Беше строен каморец с пригладена назад кестенява коса и широко отворени, чувствителни очи зад очилата. Носеше кремава дреха с тъмнолилава подплата, която се подаваше само изпод маншетите и подхождаше по цвят на туниката и жилетката му. Пищното му копринено жабо представляваше пластове кремаво върху тъмнолилаво. Може би си падаше малко конте и беше около педя по-висок от Локи, но това беше лесно преодолима трудност.
— Вижте сега — рече Локи с най-ведрия си и най-непосредствен тон тип „не съм тукашен“, — как ще ви се стори пет крони от бяло желязо да натежат в джобовете ви, преди следобедът да е изтекъл?
— Аз… такова… пет… Господине, май ме сварихте неподготвен. С какво мога да ви бъда полезен, и всъщност кой сте вие?
— Името ми е Галдо Аврилен — представи се Локи. — От Талишам съм.
— Не думайте — отвърна мъжът. — Пет крони ли споменахте? Обикновено не вземам толкова много за услугите си, но бих желал да изслушам какво имате предвид.
— Вашите услуги… — отвърна Локи. — Вашите професионални услуги не са точно това, от което имам нужда, мастер…
— Магрис, Арманд Магрис — отвърна мъжът. — Как така — вие не знаете кой съм аз, нито имате нужда от…
— Бяло желязо, казах. — Локи измъкна същата монета, която преди два часа бе поставил на бюрото на Кореандер Превин. Тя все едно изскочи от затворения му юмрук и кацна върху него. Така и не бе развил умението да търкаля монети по ставите на пръстите си като братята Санца. — Пет крони от бяло желязо за съвсем дребна услуга, макар и малко необичайна.
— Доколко необичайна?
— Мастер Магрис, лош късмет извадих — отвърна Локи.
— Аз съм търговски представител на „Строло и синове“, най-добрия сладкар в цял Талишам, доставчик на деликатеси и сладкиши. Дойдох с кораб от Талишам, за да се срещна с няколко потенциални клиенти в Камор — клиенти с висок ранг, да ви призная. Двама донове и съпругите им, които желаят моите работодатели да съживят своите трапези с нови вкусови приключения.
— Документи за потенциално партньорство ли желаете да оформя или продажба?
— Не е толкова банално, мастер Магрис, не е толкова банално! Моля ви, чуйте колко голямо е моето злощастие. Изпратиха ме в Камор по море заедно с известен брой пакети в мое владение. Тези пакети съдържаха захарен памук с ненадминат, превъзходен вкус, деликатеси, каквито дори и вашите прочути каморски готвачи не са си и представяли; кухи сладки с плънка от алхимични кремове… канелени сладкиши, глазирани с остершалинска ракия от Емберлен…
Чудеса! Предстоеше ми да вечерям с нашите потенциални клиенти и да се погрижа те да бъдат обзети от въодушевление от изкуството на моите работодатели. Сумите, заделени само за снабдяването на угощенията, са… Този ангажимент е изключително важен.
— Не се и съмнявам — рече Магрис. — Работата ми се струва много приятна.
— Щеше да бъде, ако не беше един злощастен факт — рече Локи. — Корабът, който ме докара тук, въпреки че беше бързоходен, както ми бе обещано, бе нападнат здравата от плъхове.
— О, богове… Не и вашите…
— Да — отвърна Локи. — Моята стока. Моята превъзходна стока бе опакована в доста леки пакети. Държах ги извън трюма. За нещастие това като че осигури на плъховете по-лесен достъп до тях. Те нападнаха лакомо моите сладкиши. Всичко, което носех, бе унищожено.
— Мъчно ми е, като ви слушам — рече Магрис. — С какво бих могъл да ви помогна?
— Стоката ми — обясни Локи — беше завита в моите дрехи. И това е и последното унижение за мен. След опустошенията, нанесени от зъби и, ъъ, барабонки, простете за неделикатността… гардеробът ми е напълно съсипан. Облякох прости дрехи за пътуването и сега това е единственият пълен набор дрехи, водещ се на мое име.