Съдейки по съветниците и помощниците, скупчени зад него, Локи прецени, че Мераджио има много сходни с неговите ръст и телосложение.
Планът като че му хрумна изневиделица — връхлетя в ума му като пътници, втурващи се на корабната палуба. Само за един миг той го завладя напълно и се разстла пред него, прост като ходене по права линия. Той заряза талишанския акцент и се усмихна на служителя в отговор.
— Твърде умен сте за мен, мастер Магрис. Прекалено хитър! Моите поздравления — много хубаво направихте, че отказахте! Не се бойте, ще докладвам на самия Мераджио съвсем скоро, и то пряко. Вашата проницателност няма да му убегне! А сега, ако ме извините…
4
Откъм задната страна на „Мераджио“ имаше служебен вход, който извеждаше към широката алея, по която пристигаха доставките за килерите и кухните. Тук беше и мястото, където келнерите излизаха да си почиват — на новаците в кантората им отпускаха оскъдни минути, докато по-старшите съдружници разполагаха с цял половин час да разпуснат и хапнат между ангажиментите си. Един самотен, скучаеш страж подпираше стената до вратата със скръстени ръце. Щом Локи се приближи, той оживя.
— По каква работа?
— По никаква — отвърна Локи. — Исках да поговоря с някой от келнерите, може би някой иконом от кухнята.
— Тука не е обществен парк. Най-добре върви се разхождай другаде.
— Хайде де, бъди приятел — рече Локи. В ръката му се появи един солон, на удобно за поемане разстояние от стража. — Търся си работа, това е. Искам да поговоря с някой от келнерите и икономите, става ли? Тези, дето не са на смяна. На никой друг няма да преча.
— Е, внимавай да не пречиш. — Стражът пусна сребърната монета в джоба си. — И не се размотавай много.
Приемната в служебния вход представляваше една гола стая, схлупена и миризлива. Половин дузина мълчаливи келнери подпираха стените или крачеха насам-натам. Един-двама пиеха чай, а останалите като че се наслаждаваха на простото удоволствие да не правят нищо. Локи ги прецени набързо, избра си този, който най-му подхождаше по ръст и телосложение, и веднага отиде при него.
— Имам нужда от помощта ви — рече му. — Струва пет крони, а ще отнеме само няколко минути.
— Кой си ти, по дяволите?
Локи посегна, хвана дланта на келнера и пъхна в нея крона от бяло желязо. Мъжът рязко отдръпна ръката си, а после погледна какво има в дланта му. Очите му доста успешно разиграха опит да изскочат от орбитите си.
— Навън — рече Локи. — Трябва да поговорим.
— О, богове, и още как! — възкликна келнерът, оплешивяващ мъж с лице на булдог, на трийсет и кусур години.
Локи го изведе през служебния вход надолу по алеята и те се отдалечиха на четирийсет крачки от стража, така че да не може да ги чува.
— Аз работя за Херцога — рече Локи. — Трябва да предам това съобщение на Мераджио, но не мога да вляза в кантората, както съм облечен. Има някои… усложнения. — Локи размаха празните пергаментови листове пред келнера. Бяха навити на стегнато руло.
— Аз, ъъ, мога да го предам за вас — рече келнерът.
— Имам заповед — продължи Локи. — Да го предам лично — на всяка цена. Трябва да стигна до този етаж, без да бия на очи — само за пет минути, не повече! Както вече казах, струва пет крони. Студен метал за харчене, още този следобед. Трябва да изглеждам като келнер.
— Мамка му! — изруга келнерът. — Обикновено наоколо се мотаят излишни дрехи… Черни сака, някоя и друга престилка… Можехме да те спретнем с тях, но точно днес е денят за пране. Няма нищо, никъде.
— Разбира се, че има — възрази Локи. — Вие сте облечен точно с онова, което ми е нужно.
— Чакай малко сега. Това не е възможно…
Локи отново сграбчи ръката на келнера и пусна в нея още четири крони от бяло желязо.
— Държал ли си в ръце толкова много пари досега през живота си?
— О, дванайсет богове, не — прошепна мъжът, облиза устни, погледа Локи една-две секунди и кимна отсечено. — Какво да направя?
— Просто ме последвай — отвърна Локи. — Ще го направим бързо и лесно.
— Имам около двайсет минути — рече келнерът. — А после трябва да се качвам на етажа.
— Когато приключа, това няма да има значение — успокои го Локи. — Ще кажа на Мераджио, че си помогнал и на двама ни. Няма да те закачат.
— Ами, добре. И къде отиваме?
— Ей тука зад ъгъла — трябва ни хан.