„Приветливата сянка“ се намираше само на една пряка от кантората на Мераджио. Беше поносимо чист, евтин и лишен от луксове хан — място, което приютяваше куриери, учени, писари, разсилни, а не по-висшите класи на деловите люде. Представляваше двуетажна постройка с открит вътрешен двор по подобие на вилите от времето на Теринския трон. В средата на двора растеше високо маслиново дърво с листа, които шумоляха приятно под слънчевите лъчи.
— Една стая с прозорец, само за днес. — Локи постави монетите на тезгяха. Ханджията изтича към тях с ключ в ръка и ги поведе с келнера към стая на втория етаж с цифрата „9“ на вратата.
В стая номер девет имаше две сгъваеми легла, прозорец, покрит с промаслена хартия, малък шкаф и нищо повече. Стопанинът на „Приветливата сянка“ се поклони на тръгване, без да каже нищо. Като повечето каморски ханджии, всякакви въпроси, които можеше да има към клиентите относно това каква работа имат тук, се изпаряваха, щом среброто звъннеше на тезгяха.
— Как се казваш? — Локи затвори вратата и пусна резето.
— Бенджавиер — отвърна келнерът. — Вие, ъъ, сигурен ли сте… че всичко ще стане, както казахте?
В отговор Локи извади кесията си и я пъхна в ръката на мъжа.
— Вътре има още две цели крони, отгоре на вече полученото. И още доста злато и сребро. Думата ми струва, колкото парите ми — можеш да задържиш кесията за залог, докато се върна.
— Богове! — възкликна Бенджавиер. — Това е… всичко това е толкова странно! Чудя се с какво ли съм заслужил такъв невероятен късмет?
— Повечето хора не са заслужили с нищо онова, с което ги обсипват боговете — отвърна Локи. — Да се залавяме за работа?
— Да, да. — Бенджавиер свали престилката си и я подхвърли на Локи, а после започна да съблича сакото и бричовете си. Локи махна кадифената си барета.
— Брей, побеляла коса! Много младеете за годините си — в лицето, де.
— Винаги съм бил благословен с младолики черти — отвърна Локи. — Това ми е от полза в службата при Херцога. Ще ми потрябват и обувките ти — моите изглеждат доста не на място под това фино облекло.
Двамата мъже бързо-бързо свалиха дрехите си, Локи се облече и застана в средата на стаята, облечен от глава до пети като келнер от „Мераджио“, с кафявата престилка, вързана на кръста. Бенджавиер се отпусна върху едно от леглата по долна риза и препаска на слабините и заподхвърля дрънчащата кесия от длан на длан.
— Е, как изглеждам?
— Много спретнато — отвърна Бенджавиер. — Ще се впишете веднага.
— Добре. А ти от своя страна изглеждаш доста заможен. Само изчакай тук, при заключена врата — ще се върна бързо. Ще почукам точно пет пъти, разбрахме ли се?
— Става.
Локи затвори вратата, спусна се по стълбите, притича през двора и изскочи на улицата. Върна се в „Мераджио“ по заобиколния път, за да влезе през парадния вход и да избегне стража на задния.
— Не ви е позволено да влизате и излизате оттук — скастри го стражът с указателя, когато Локи нахлу във фоайето зачервен и потен.
— Знам, съжалявам. — Локи размаха празния пергаментов свитък пред мъжа. — Пратиха ме да донеса това на един от писарите — от частната галерия, да отбележа.
— О, извинявай. Да не те задържаме, бягай!
Локи се сля с тълпата в „Мераджио“ за трети път, доволен, че привлече много малко погледи, докато бързо и сръчно лъкатушеше между добре облечените мъже и жени. Направи път на колона от келнери, носещи сребърни подноси, и не забрави да ги поздрави с приветливо кимване. Само след малко намери каквото търсеше — двама стражи, облегнати на задната стена, които разговаряха, навели глави един към друг.
— По-живо, господа! — подвикна им Локи. Единият от тях сигурно беше по-тежък от него поне с трийсетина кила. — Момчета, някой от вас да познава мъж на име Бенджавиер? Колега ми е, келнер.
— Познавам го по физиономия — отвърна единият от стражите.
— Яката го е закършил — рече Локи. — В момента е в „Приветливата сянка“, издъни се на проверката на Мераджио. Трябва да го доведа, но май ще трябва да взема и вас двамата да помагате.
— Проверката на Мераджио?
— Нали се сещате. Както провери Уила — напомни им Локи.
— О, тя ли. Чиновничката от обществения отдел. Бенджавиер ли казваш? Какво е направил?
— Продаде стареца и Мераджио никак не е доволен. Трябва да го доведем час по-скоро.
— Уф… Да, да.
— Навън, през служебния вход.