Локи много внимателно застана така, че да изглежда все едно върви уверено със стражите, а всъщност ги следваше през кухните и служебните коридори, докато най-сетне стигнаха до приемната. После мина напред, а двамата стражи го следваха по петите. Излезе навън и махна на скучаещия страж. Мъжът не показа с нищо, че го е познал — Локи с очите си видя десетки келнери. Несъмнено един непознат би могъл да минава за келнер доста време, а на него чак толкова време дори не му трябваше.
Няколко минути по-късно той почука рязко на вратата на стая номер 9 в „Приветливата сянка“ пет пъти. Бенджавиер открехна вратата, но Локи я отвори със замах и заговори с маниера, който бе използвал, докато наставляваше дон Салвара като Полунощен.
— Това беше проверка за лоялност, Бенджавиер! — И той влезе в стаята с важна походка и леден поглед. — Проверка за лоялност. И ти се изложи. Момчета, хванете го и го водете.
Двамата стражи сграбчиха полуголия келнер, който ги гледаше стъписан.
— Ама… ама аз не… ама вие казахте…
— Твоята работа е да обслужваш клиентите на Мераджио и да не предаваш доверието му! Моята — да откривам и да изобличавам хора, недостойни за доверието му. Ти ми продаде проклетата си униформа! — Локи събра със замах от леглото кроните от бяло желязо и кесията и пусна монетите в нея, докато говореше. — Можеше да съм крадец! Можеше да съм убиец! А ти щеше да ме пуснеш да отида право при мастер Мераджио, предрешен по най-подходящия начин!
— Ама вие… О, богове, не може да говорите сериозно! Това не може да го бъде!
— Тези мъже несериозни ли ти изглеждат? Съжалявам, Бенджавиер. Нищо лично — ти взе много лошо решение. — Локи отвори вратата и я задържа. — Хайде, изкарайте го оттук. Върнете го в „Мераджио“ по най-бързия начин.
Бенджавиер риташе, ръмжеше и ревеше:
— Не, така не може! Бил съм верен цял…
Локи го хвана за брадичката и го погледна в очите.
— Ако се съпротивляваш… — рече му той. — Ако риташ, пищиш и продължаваш да вдигаш врява, тази работа ще отиде по-нагоре от Мераджио, разбираш ли? Ще докараме стражата. Ще те замъкнем окован в Двореца на търпението. Мастер Мераджио има много приятели в Двореца на търпението… Твоят случай може за няколко месеца да потъне в дупката. Може да те тикнат в паякова клетка и да размишляваш за простъпката си чак докато завалят зимните дъждове. Ясен ли съм?
— Да — изхълца Бенджавиер. — О, богове, съжалявам, много се извинявам…
— Не на мен трябва да се извиняваш. А сега, както казах, го върнете бързо обратно. Мастер Мераджио ще поиска да си поговори с него.
Локи ги поведе обратно към кантората. Бенджавиер хълцаше, но не буйстваше. Локи подмина стреснатия страж на входа, връхлетя в приемната и ревна:
— Разкарайте се от тази стая! Веднага!
Неколцина от почиващите келнери като че понечиха да спорят, но щом съзряха Бенджавиер, полугол и здраво приклещен между двамата стражи, това като че ги убеди, че би било крайно неуместно, и те се изнизаха от стаята. Локи се обърна към стражите.
— Задръжте го тук. Аз отивам да доведа мастер Мераджио — след малко ще дойдем. Дотогава в тази стая не трябва да влиза никой. Нека келнерите си почиват другаде.
— Ама какво става? — надникна в приемната стражът на входа.
— Ако държиш на мястото си — рече Локи, — варди алеята и не пускай никого вътре. Мераджио след малко ще слезе тук и ще е доста кисел. Най-добре ще е да не му привличаш вниманието.
— Лавал, според мен той е прав — рече единият от стражите, които държаха Бенджавиер.
— Ъъ… Да, да. — И стражът на вратата изчезна.
— Що се отнася до теб… — Локи застана срещу Бенджавиер. — Както казах, нищо лично. Може ли да ти дам един съвет? Не си играй игрички. Не прави глупости — Мераджио не можеш го излъга. Никой от нас не може, по никой начин. Признай си направо. Бъди напълно честен. Разбра ли?
— Да — подсмръкна Бенджавиер. — Да, моля ви. Всичко ще направя…
— Няма нужда да правиш нищо. Но ако искаш мастер Мераджио да бъде милостив и благосклонен, в името на боговете, признай си, ебати, и то бързо! И без игрички, запомни ли?
— Д-да, добре… Както кажете…
— Ще се върна много скоро — рече Локи, врътна се на пети и се устреми към вратата. Щом излезе от приемната, той си позволи да се ухили доволно — сега и двамата стражи изглеждаха почти толкова наплашени от него, колкото и келнерът. Странно, колко лесно се постигаше власт само с малко нагла простащина. И той се върна през служебните коридори и кухните обратно на обществения етаж.