— Ей, мастер Мераджио някъде в галериите на съдружниците ли е? — попита той първия страж, който му се изпречи на пътя. И размаха празния пергаментов свитък, все едно имаше нещо много належащо да се свърши.
— Доколкото знам — отвърна стражът, — май е на третия етаж и изслушва доклади.
— Много благодаря.
Той кимна на двамата стражи под широкото стълбище от черно желязо, което водеше към първата галерия на съдружниците. Униформата му като че бе достатъчна гаранция за привилегията да влезе в галериите, но продължаваше да стиска пергамента в ръце така, че да се вижда, за по-сигурно. Огледа галерията на първия етаж, не намери, каквото търсеше, и продължи нагоре.
Откри Джанкана Мераджио на третия етаж, точно както му беше посочил стражът. Собственикът разсеяно оглеждаше обществената галерия, докато слушаше двама счетоводители — те му изреждаха някакви цифри, записани на восъчни плочи, които не говореха нищо на Локи. Мераджио като че не държеше телохранител наблизо — очевидно се чувстваше достатъчно сигурен на територията на търговското си царство. Още по-добре. Локи се приближи до него, наслаждавайки се на арогантността на жеста, и зачака да го забележат.
Счетоводителите и още неколцина съдружници се размърмориха. След малко Мераджио се обърна и погледът му, подобен на фар в буря, освети Локи с пълна сила. Само за миг от раздразнителен този поглед стана подозрителен.
— Ти не работиш при мен — заяви той.
— Нося поздрави от Капа Раза, Капа на Камор — отвърна Локи с тих, почтителен глас. — Трябва да ви обърна внимание върху един много сериозен въпрос, мастер Мераджио.
Собственикът на кантората го изгледа, после махна очилата си и ги прибра в джоба на връхната си дреха.
— Значи е вярно. Чух, че Барсави е отишъл там, където отива всичко живо… А сега твоят господар изпраща свой лакей. Много любезно от негова страна. И по каква работа?
— Работата му е много сходна с вашата, мастер Мераджио. Дошъл съм тук, за да ви спася живота.
Мераджио изсумтя.
— Животът ми едва ли е в опасност, мой неподходящо облечен приятелю. Това тук е моята кантора и всеки страж би ти отрязал топките само като му кажа две думи. На твое място щях да обясня откъде съм докопал тази униформа.
— Купих я — отвърна Локи — от един от вашите келнери, мъж на име Бенджавиер. Знаех, че е податлив, защото вече е замесен в заговора за покушение над вас.
— Бен? Проклятие, с какви доказателства разполагаш?
— Наредих няколко от стражите ви да го задържат долу на служебния вход по долно бельо.
— Как така ти си наредил на няколко от моите стражи да го задържат?! За какъв се мислиш, по дяволите?
— Капа Раза ми възложи задачата да спася живота ви, мастер Мераджио. Казах точно каквото казах. А що се отнася до това какъв съм, случайно съм вашият спасител.
— Моите стражи и моите келнери…
— … не са благонадеждни — изсъска Локи. — Сляп ли сте? Това не съм го купил в дюкян за дрехи втора ръка. Влязох през служебния ви вход, предложих няколко крони и вашият човек Бенджавиер изскочи от униформата ей така! — Локи щракна с пръсти. — Стражът на вратата ме пусна за много по-малко — само за един солон. Хората ви не са от желязо, мастер Мераджио — твърде много вярвате в тяхната преданост.
Мераджио го гледаше и бузите му се наливаха с кръв. Изглеждаше така, сякаш се готвеше да удари Локи. Но само се прокашля и протегна ръце напред с дланите нагоре.
— Кажи ми, каквото си дошъл да ми казваш. Оттам нататък сам ще решавам.
— Вашите счетоводители са ме накачулили… Отпратете ги, нека останем насаме.
— Не ми нареждай какво да правя в собствената ми…
— Ще ви нареждам, по дяволите! — изплю Локи. — Аз съм шибаният ви телохранител, мастер Мераджио. Вие сте в смъртна опасност — всяка минута е от значение. Вече знаете за поне един компрометирал се келнер и един немарлив страж. Колко още ще ми пречите да ви запазя жив?
— Защо Капа Раза го е толкова грижа за моята безопасност?
— Вашето лично добруване комай никак не го засяга — отвърна Локи. — Безопасността на „Мераджио“ обаче е от първостепенна важност. Верарските търговски интереси, в чиято изгода е каморските съкровища да намалеят, са предприели срещу вас заговор за убийство. Раза е на власт от четири дни — вашето убийство би разтресло града из основи. Паякът и градската стража ще разкъсат хората му, за да изкопчат отговори. Той просто не може да позволи да ви навредят. Той е длъжен да поддържа стабилността в града, също както е длъжен Херцогът.