Обкованата със стомана врата щракна след тях и верарският катинар изтрака, когато зъбците му се приплъзнаха в жлебовете си. Мераджио и Локи бяха сами. Елегантният миниатюрен воден часовник на лакираното писалище тъкмо напълваше купичката, отбелязваща първия час на следобеда.
— Вижте, мастер Мераджио — започна Локи. — Недейте да излизате на етажа, докато не приклещят убиеца. Не е безопасно — очакваме покушението да стане между първия и четвъртия следобеден час.
— Това ще предизвика проблеми — отвърна Мераджио. — Имам си задачи за придвижване, отсъствието ми на етажа ще бъде забелязано.
— Не е задължително — отвърна Локи. — Не сте ли забелязали, че имаме доста сходно телосложение? И не ви ли е хрумвало, че в полумрака на горните галерии един мъж може да прилича досущ на друг?
— Вие… вие ми предлагате да се предрешите като мен?
— В писмата, които прихванахме — обясни Локи, — се добрахме до сведение, което ни дава голямо предимство. Убиецът не е получил подробно описание на външния ви вид — вместо това са му наредили да изпрати стрелата си по единствения мъж в кантората, закичен с голяма орхидея на ревера. Ако, предрешен като вас, застана на обичайното ви място в галерията с орхидея, закичена на ревера ми, тази стрела ще полети към мен, не към вас.
— Трудно ми е да повярвам, че сте такъв светец, че желаете да застанете на мое място, ако този убиец е толкова смъртоносен, колкото твърдите.
— Мастер Мераджио — рече Локи. — Простете, но просто не съм се изяснил. Ако не направя това за вас, моят господар така или иначе ще ме убие. Нещо повече, може би съм по-склонен да се хвърля в прегръдките на Господарката на дългото мълчание, отколкото предполагате. И последно, наградата, която ми бе обещана, за да доведа това дело до задоволителен завършек… на мое място и вие бихте приели да станете мишена за стрела.
— А мен междувременно какво ще ме впрегнете да върша?
— Разпуснете малко в тези покои — отвърна Локи. — И дръжте вратата здраво залостена. Развличайте се няколко часа. Подозирам, че няма да ни се наложи да чакаме дълго.
— А какво ще стане, когато убиецът пусне стрелата?
— Срам ме е да призная — отвърна Локи, — но господарят ми е изпратил поне още половин дузина свои хора във вашата кантора. Някои от вашите клиенти не са ви клиенти, а най-умните и най-безмилостни момчета на Капа Раза, стари кучета, които работят бързо и тихо. Когато убиецът се прицели, те ще му се нахвърлят. Между тях и вашата охрана той така и няма да разбере откъде му е дошло.
— Ами ако не сте толкова бързи, колкото си мислите? И стрелата улучи целта?
— Тогава аз ще умра, а вие ще си бъдете жив и господарят ми ще е доволен — отвърна Локи. — В моя занаят ние също даваме клетви, мастер Мераджио. Аз служа на Раза до смърт. Е, какво ще бъде?
7
Локи Ламора излезе бързешком от покоите на Мераджио в един и половина, облечен в най-изисканите връхна дреха, жилетка и брич, които някога бе обличал. Бяха тъмносини като небето току преди изгрева на Измамната светлина и по негово мнение този цвят му отиваше забележително. Допирът на бялата копринена туника върху кожата му беше хладен като водите на есенна река — току-що извадена от шкафа на Мераджио, също както и чорапите, обувките, жабото и ръкавиците. Косата му бе пригладена назад с розово масло, а в джоба му имаше малка бутилчица от него заедно с кесия със златни тайрини, която бе свил от гардероба на Мераджио. Орхидеята на Мераджио се кипреше на десния му ревер, все още свежа и уханна. Тя имаше приятен малинов аромат.
Счетоводителите на Мераджио бяха уведомени за маскарада, както и неколцина избрани стражи. Те кимнаха на Локи, когато той се показа в галерията на членовете на четвъртия етаж и намести очилата на Мераджио на носа си. Това беше грешка — светът се замъгли. Локи наруга собствената си разсеяност и отново ги пъхна в джоба — старите му очила, тези на Феруайт, бяха с най-обикновени стъкла, но, разбира се, тези на Мераджио бяха пригодени за очите на Мераджио. Струваше си да го запомни.
Нехайно, сякаш всичко това беше част от неговия план, Локи заслиза по черната желязна стълба. Отдалече той несъмнено наподобяваше Мераджио достатъчно, че да не буди обсъждания. Когато стигна етажа на обществената галерия, той мина през нея достатъчно бързо и бе сподирен само от няколко озадачени погледа. Щом влезе в кухнята, той махна орхидеята от ревера и я пъхна в джоба си.