На входа на сушилнята махна на двамата стражи и посочи с палец над рамото си.
— Мастер Мераджио иска вие двамата да вардите задния вход. Ударете едно рамо на Лавал. Никой да не влиза, точно както каза той. Иначе ще има живи въглени. Чухте стареца. Аз трябва да разменя няколко думи с Бенджавиер.
Стражите се спогледаха и кимнаха — сега авторитетът на Локи пред тях беше толкова солиден, че според него и по дамско бельо да се появеше пред тях, пак щяха да откликнат по същия начин. Мераджио вероятно в миналото бе използвал няколко специални агенти, за да докара делата си във форма. Без съмнение сега Локи се беше хванал за пешовете на репутацията им.
Щом той влезе в сушилнята и затвори вратата подире си, Бенджавиер вдигна очи. По лицето му се изписа искрено озадачение. Толкова се изненада, когато Локи му подхвърли кесия с монети, че тя го уцели по окото. Бенджавиер извика и залитна към стената, скрил глава в шепите си.
— Мамка му! — изруга Локи. — Прощавай, трябваше да го хванеш.
— Сега пък какво искаш?
— Дойдох да се извиня. Нямам време за обяснения — съжалявам, че те въвлякох в това, но си имам причини. Имам си и нужди, които трябва да се задоволят.
— Съжаляваш, че си ме въвлякъл в това? — Гласът на Бенджавиер секна, той подсмръкна и се изплю. — За какво говориш, мамка му? Какво става? Какво си мисли Мераджио, че съм направил?
— Нямам време да ти пея епически песни. Сложил съм в кесията шест крони — отчасти в тайрини, за да можеш да ги развалиш по-лесно. Животът ти няма да струва и пукнат грош, ако останеш в Камор. Измъкни се навън през портата. Вземи старите ми дрехи от „Приветливата сянка“ — ето ти ключа.
Този път Бенджавиер улови подхвърленото.
— А сега — продължи Локи — без никакви проклети въпроси! Ще те хвана за ухото и ще те влача на алеята, а ти се преструвай, че ти се е дръпнало лайното от уплаха. Щом завием зад ъгъла и вече не ни виждат, ще те пусна. Ако ти е мил животът, беж право в „Приветливата сянка“, облечи се и се чупи от града! Замини за Талишам или Ашмир — в тази кесия има повече от годишната ти заплата. Все някак ще можеш да ги завъртиш.
— Аз не…
— Сега тръгваме — прекъсна го Локи — или ще те оставя тук да умреш. Разбирането е лукс — на теб той не ти се полага. Съжалявам.
Малко по-късно Локи извлече келнера в приемната за ухото. Това беше болезнена хватка, добре позната на всеки страж и телохранител в града. Бенджавиер съвсем достоверно хленчеше, виеше и молеше за пощада. Тримата стражи на служебния вход ги изгледаха без всякакво съчувствие.
— След няколко минути се връщам — рече Локи. — Мастер Мераджио иска да си кажем с тоя клетник още няколко думи насаме.
— О, богове! — възкликна Бенджавиер. — Не му позволявайте да ме отведе! Той ще ми причини болка… Моля ви!
Стражите само се изкискаха, макар че този, който пръв бе взел солона на Локи, не изглеждаше толкова весел като другите двама. Локи повлече Бенджавиер по алеята и сви зад ъгъла. В мига, в който изчезнаха от полезрението на тримата стражи, Локи го бутна.
— Върви! — рече той. — Беж да те няма. Давам им може би двайсет минути, докато загреят що за задници са, и тогава ще те погнат цели отряди побойници. Не стой така бе, махай се, майната ти!
Бенджавиер го зяпна, тръсна глава и се запрепъва към „Приветливата сянка“. Локи си играеше с единия си фалшив мустак, докато го сподиряше с поглед, а после се обърна и се загуби в тълпата. Слънцето печеше силно, както обикновено, и Локи се потеше здравата под новите си дрехи, но си позволи доволна усмивка да заиграе за няколко мига по лицето му.
Той тръгна на север, към Двусребрената зеленина. Много близо до южната порта на парка имаше магазин за аксесоари за господа, а в разните квартали имаше черни алхимици, които не го познаваха по лице. Малко разтворител, за да се отърве от мустака, и нещо, с което да си възвърне естествения цвят на косата — след като свършеше това, той отново щеше да стане Лукас Феруайт, готов да посети семейство Салвара и да ги отръска с още няколко хиляди крони.
Четиринайсета глава
Три покани
1
— О, Лукас! — Усмивка огря лицето на доня София, когато го посрещна на портата на имението, от която в нощта се изливаше жълто сияние. Току-що превали единайсетият час на вечерта. Локи почти целия ден след аферата в „Мераджио“ се кри и изпрати по куриер известие на дона и донята, че Феруайт ще им направи късна визита. — От дни не сме се виждали! Получихме известието на Грауман, но започвахме да се тревожим за нашите дела, а и за вас, разбира се. Добре ли сте?