— Аза Гуила! — прошепна Джийн. — Аз откраднах тези одежди, но не си го изкарвай на тези хора. Ако аз съм единственият жрец на смъртта, който ще дойде при тях, моля те, не ги съди строго заради мъките, с които са се споминали, и недостойното им място за вечен покой. Уродливи страже, ако ме подкрепиш в това, ще съм ти много признателен.
Вратата на северната стена на сградата се отвори със скърцане. Джийн се подготви да отскочи назад, но размисли — несъмнено вече бяха забелязали светлината и най-добре беше да се преструва на достопочтения жрец на Аза Гуила. Брадвите си останаха в десния му ръкав.
Последните хора, които очакваше да влязат през северната врата на склада, бяха сестрите Беранджия.
Черин и Раиза бяха с промаслени наметала, но качулките им бяха отметнати и украшенията им от акулови зъби проблеснаха на светлината на глобуса му. Всяка от сестрите също държеше осветителен глобус — те ги разтърсиха и мощно червено сияние озари склада, сякаш двете жени държаха огън в шепите си.
— Любознателни жрецо — рече едната от сестрите. — Добър ти вечер!
— Вашият орден няма навика да се намъква без покана на подобни места — забеляза другата.
— Моят орден се занимава със смъртта във всяка нейна форма и на всяко място. — Джийн посочи с осветителния глобус към покривалото. — Тук е извършено злодеяние. Тъкмо произнасях молитва за смърт, каквато е длъжна да произнесе всяка душа, преди да премине в Дългото мълчание.
— О, злодеяние значи. Да го оставим ли да си върши работата, Черин?
— Не — отвърна Раиза, — защото работата му има любопитна връзка с нашата работа от последните няколко нощи, не е ли така?
— Права си, сестро. Веднъж-дваж да подебне, това бихме го простили. Но този жрец бе много упорит, нали така?
— Необикновено упорит. — Сестрите Беранджия пристъпваха към него бавно, усмихнати, като котки, настъпващи към саката мишка. — Дразнещо настоятелен. И на пристанището, и в склада ни.
— Да не би да имате дръзкото намерение да се месите на пратеник на Господарката на Дългото мълчание? — Сърцето на Джийн тупкаше като лудо. — На Аза Гуила, самата богиня на смъртта?
— Боя се, че намесата е нашият занаят — отвърна сестрата отдясно. — Оставихме отворено, в случай че поискаш да си пъхнеш главата вътре.
— Надявахме се да не устоиш.
— А и ние самите знаем това-онова за Преблагата господарка.
— Ние й служим малко по-пряко от тебе.
При тези думи оголена стомана проблесна на червената светлина. И двете сестри бяха извадили закривени, дълги един лакът ятагани — зъбите на крадеца, същите, които Маранцала му беше показал преди толкова години. Близначките продължиха да настъпват.
— Е — рече Джийн. — Ако сме приключили с любезностите, дами, позволете ми да прекратя маскарада. — Джийн хвърли на земята осветителното кълбо, пресегна се, дръпна черната си качулка и свали маската си.
— Танен! — възкликна сестрата отдясно. — Мамка му! Значи в края на краищата не си излязъл през Виконтската порта. — Сестрите Беранджия се спряха и се втренчиха в него. После започнаха да го заобикалят отляво — движеха се в грациозен синхрон. Поотдалечиха се една от друга.
— Ама си нахален! — възкликна другата. — Да се правиш на жрец на Аза Гуила!
— Моля? Вие се готвехте да убиете жрец на Аза Гуила!
— Е, точно това богохулно деяние ти май ни го спести, нали?
— Това е удобно — додаде другата. — Не съм си и мечтала, че ще е толкова лесно.
— Гарантирам ви, че въпреки това хич няма да е лесно — рече Джийн.
— Хареса ли работата ни във вашето стъклено мазенце? — сега говореше сестрата отляво. — Вашите двама приятели, близнаците Санца. Близнаци, довършени от близначки, еднакви рани на гърлата, еднаква поза на пода. Стори ни се уместно.
— Уместно? — Джийн усети как в тила му отново се натрупва гняв под налягане и скръцна със зъби. — Запомни ми думите, кучко. Чудех се как ли ще се чувствам, когато този миг най-сетне настъпи, и трябва да кажа, че според мен ще ми стане много хубаво, майната му!
Сестрите Беранджия хвърлиха наметалата си с почти еднакво движение. Промазаният плат се свлече на пода, те захвърлиха глобусите и извадиха другите си оръжия. Две сестри, четири ножа. Гледаха Джийн втренчено на смесеното бяло-червено сияние, приклекнали, както бяха приклякали стотици пъти пред пищящите хилядни тълпи на Подвижния пир и стотици пъти пред умоляващите ги жертви в съда на Капа Барсави.