Тя обаче се усети за удара и подгъна коляно, за да го избегне. Кракът му уцели прасеца й и тя загуби равновесие, но само толкова. Джийн замахна с брадвите нататък, където би трябвало да падне, но тя превърна страничното си падане във вихрен ритник — завъртя се на лявото си бедро по-бързо, отколкото погледът му бе в състояние да я проследи, и десният й крак връхлетя в размазана дъга. Стъпалото се вряза в челото му, точно над очите, и целият свят се разтресе.
Часон. Разбира се. Щеше страшно да го намрази това бойно изкуство.
Той залитна назад — само тренираният инстинкт го спаси от следващия й удар, прав, който щеше да пробие слънчевия му сплит и да забие кинжала й до дръжката в тялото му. Замахна надолу и навътре с брадвите — маневра, която дон Маранцала на шега наричаше „клещите на рака“, приклещи ножа и с дясната брадва и го бутна встрани. Това я изненада — Джийн се възползва от продължилото й част от секундата колебание и заби върха на другата брадва в тила й. Нямаше време да замахне както трябва, но натисна и го намушка навътре. Тя залитна назад, кашляйки, а той изведнъж разполагаше отново с няколко крачки пространство. Отстъпи още една крачка назад — стената на склада се издигаше зад гърба му. На някаква си педя разстояние ножовете им далеч превъзхождаха неговите оръжия. Трябваше му пространство за замах.
Сестрата отляво се хвърли напред, щом дясната залитна назад, и Джийн изруга тихичко. С гръб, опрян до стената, те не можеха да го нападнат от противоположни страни, но и той нямаше накъде да бяга — те можеха да се редуват да го нападат, едната да си почива, а другата да продължава да го изтощава, докато той допусне грешка.
Отново го обзе гняв. С рев той замахна и с двете брадви към новата си противничка. Това я свари неподготвена — тя се дръпна встрани с бързина, равна на сестрината й, и оръжията изсвистяха покрай нея, а едното забърса косата й. Той я нападна с протегнати ръце — празните ръце бяха по-добри срещу зъбите на крадеца, когато противникът бе толкова близо, че можеше да го целунеш. Сестрата пред него отново замахна, уверена, че бързо ще го довърши, но бе лесно да подцениш бързината на Джийн, ако не си я виждал отблизо. Ръцете му стиснаха предмишниците й, после той използва масата и мускулите си, за да ги разтвори насила. Както и очакваше, тя вдигна крак и се подготви да го изрита.
Той заби пръстите си в твърдия мускул на ръката й, за да държи ножовете й далеч от себе си, и я дръпна с всичка сила. Тя полетя напред и с трясък, проехтял из целия склад, носът й се заби в челото му. Плисна топла кръв, която оплеска одеждите му, но той се надяваше, че Аза Гуила ще му прости това малко неуважение. Преди противничката му да успее да се съвземе, той пусна ръцете й, сграбчи лицето й с една ръка и го блъсна с всичка сила, като гюлетласкач от старите игри от времето на Теринския трон. Тя се вряза в сестра си, която едва успя да отдръпне оръжията, тъкмо навреме, за да не посече своята близначка, и двете се стовариха върху покритата със зебло купчина трупове.
Джийн притича към центъра на склада, където брадвите му лежаха в прахоляка. Вдигна ги, завъртя ги и бързо разкопча закопчалката, която придържаше робата му под яката. Докато сестрите се съвземат, той се измъкна от робата и тя се свлече на пода.
Близначките Беранджия отново го нападнаха, на десетина крачки една от друга, и сега определено изглеждаха ядосани. „Богове — помисли си Джийн. — Повечето мъже биха приели счупения нос за знак да търтиш да бягаш!“ Но сестрите продължиха да настъпват към него, а в черните им очи искреше злоба. Злокобната червено-бяла светлина ги осветяваше откъм гърба и ги очертаваше с призрачен огън, когато те вдигнаха ножове за нов удар.
Поне разполагаше с пространство за маневри.
Без да си разменят и дума, сестрите Беранджия се втурнаха към него. Четирите им ножа лъщяха. Тъкмо техният професионализъм спаси Джийн този път — още преди да е станало, той знаеше, че едната ще финтира, а другата ще удари. Тази отляво, със счупения нос, нападна частица от секундата по-рано от тази отдясно. Вдигнал отбранително лявата брадва, той пресече пътя на тази отляво. Другата, опулена от изненада, се метна към мястото, от което Джийн току-що се бе изплъзнал, той замахна с брадвата с топката напред и тя се вряза в темето й. Нещо изпука влажно и тя се строполи на пода, а ножовете изпаднаха от безжизнените й ръце.