Другата изпищя и в този миг Джийн осъзна, че е допуснал грешка — финтирането може със съвсем малко усилие да премине в убийствен удар. Ножовете й замахнаха, тъкмо когато той замахваше отново с дясната брадва. Той прихвана и отклони единия с нея, но другият мъчително се плъзна по ребрата му под дясната му гръд и разряза кожата, тлъстината и мускулите. Той изохка, тя го изрита в корема, той залитна и падна възнак.
Тя връхлетя върху него — по лицето и врата й течеше кръв, в очите й блестеше нажежена омраза. Щом нападна, той ритна с двата крака. Въздухът изригна от дробовете й и тя отлетя назад, но остра болка прониза десния му бицепс, а сякаш огнена черта пресече лявото му бедро. По дяволите, тя вече бе забила остриетата си в него, когато той я блъсна назад — беше разрязала с назъбена линия горния край на бедрото му, и то с негова помощ! Той изстена — това трябваше бързо да приключи или загубата на кръв щеше да го довърши също толкова сигурно, колкото и ножовете на оцелялата сестра.
Тя вече беше скочила на крака — о, богове, наистина беше бърза! Джийн се надигна на колене, разкъсван от болка в ребрата. Усещаше как топла влага блика по корема и краката му, и тази влага бе времето, което изтичаше. Тя отново го нападаше — червената светлина блестеше по стоманата. Джийн предприе последния си ход.
Дясната му ръка като че не беше достатъчно силна за истинско хвърляне и затова той подхвърли дясната брадва към нея изотдолу, право в лицето. Не беше достатъчно бърза, за да я рани, за убийство да не говорим, но тя трепна за миг и този миг му беше достатъчен. Джийн замахна с лявата брадва и я заби странично в дясното й коляно. Костта поддаде с най-задоволителния звук, който Джийн си спомняше да е чувал през живота си. Тя залитна. Бърз тласък, заден замах и острието му се заби дълбоко в другото й коляно. Нейните ножове връхлетяха върху него и той се хвърли настрани. Стоманата просвистя покрай ушите му, а нападателката се строполи напред, неспособна да се държи на краката си, и отново изпищя.
Джийн се претърколи няколко пъти вдясно — мъдро решение. Когато се изправи, притиснал десния си хълбок, видя, че оцелялата сестра пълзи към него с вдигнат във въздуха нож.
— Кървиш силно, Танен. Няма да доживееш до съмнало, шибано копеле.
— Джентълмен копеле — поправи я той. — Има шанс да не доживея, но знаеш ли какво? Кало и Галдо Санца ти се смеят, кучко!
Той замахна с лявата си ръка и брадвата полетя — този път бе истинско хвърляне, с цялата сила и омраза, които успя да вложи в него. Острието се заби право между очите на сестрата Беранджия. С най-невярващото изражение на изненада тя се строполи възнак и се просна на земята като разкъсана парцалена кукла.
Джийн не губи време да размишлява. Коленичи и провери първата сестра, която бе повалил — тъмната кръв, изтичаща от ушите и носа й, му показа, че замахът му си е свършил работата. После прибра брадвите, загърна се с едно от наметалата на сестрите и сложи качулката. Главата му се маеше — разпознаваше всички признаци на кръвозагуба, които бе имал нещастието да изпита и преди.
Зарязвайки телата на убитите сестри, осветени от падналите глобуси, той навлезе, куцукайки, в нощта. Щеше да заобиколи Казана, където несъмнено щяха да дебнат бели, и да притича право към северния край на Дървените отпадъци. Ако успееше да стигне до бърлогата в Пепелището, Ибелиус щеше да е там, а той сигурно разполагаше с някой скрит номер.
Но само да се опиташе да го намаже с мехлем, щеше да му строши пръстите!
5
В солариума на върха на кулата Кехлибарено стъкло доня Ворченца прекарваше среднощните часове в любимото си кресло и преглеждаше бележките от вечерта. Имаше доклади за текущите раздори в резултат на възкачването на Сивия крал на трона на Барсави — намираха все повече крадци, зарязани в запустелите постройки с прерязани гърла. Ворченца поклати глава — тази каша наистина беше последното нещо, което й трябваше, когато аферата с Тръна най-сетне вървеше към развръзка. Раза беше разпознал и пратил в изгнание половин дузина от нейните шпиони сред бандите. Това само по себе си бе твърде обезпокоително. Никой от тях не знаеше за другите, че са агенти. Значи или всички нейни агенти бяха по-непохватни, отколкото си мислеше… или Раза бе фантастично наблюдателен… или пък в нейната сигурност имаше някаква пробойна на ниво, по-високо от уличните шпиони.
Проклятие. И защо ги беше пратил в изгнание този, а не ги беше избил на място? Дали не се опитваше да избегне противопоставянето срещу нея? Със сигурност не бе успял. Време беше да му изпрати недвусмислено съобщение от свое собствено име… да извика този Капа Раза на среща със Стефан, с четирийсет-петдесет черноризци, които да подчертаят какво има предвид.