— Соколарю…
Вързомагът се изправи до писалището на доня Ворченца. В ръката си държеше перо и беше поставил пред себе си един от нейните пергаменти.
— Доня Ворченца — рече той, докато пишеше с дързък, завъртян почерк. — „Анджиавеста Ворченца“, нали? Какво прекрасно име… Какво просто прелестно, съвсем истинско име…
В лявата му ръка сребърната нишка се запреплита. Пръстите му запърхаха и страницата засия със странно сребристосиньо сияние. Този огън очерта името АНДЖИАВЕСТА ВОРЧЕНЦА, а в другия край на стаята донята стенеше, стиснала главата си.
— Съжалявам, че съм длъжен да ви се наложа с недотам добронамерени средства, доня Ворченца — рече Капа Раза. — Но не разбирате ли, че Херцогът би имал голяма полза от това да бъда негов гост? Без съмнение вие не искате да го лишите от даровете, които ще сложа в краката му с цялото дължимо уважение.
— Аз… не мога да кажа, че…
— Да — обади се Соколаря. — О, да, вие с голямо задоволство ще приемете тази идея — да се погрижите Капа Раза да бъде поканен на празника на Деня на промените в най-сърдечен и добронамерен дух.
Думите, изписани на пергамента в ръцете му, засияха по-ярко.
— Капа Раза — произнесе бавно доня Ворченца. — Вие… разбира се… трябва да приемете гостоприемството на Херцога.
— Няма да ви се откаже — рече Соколаря. — Капа Раза е длъжен да се съгласи да приеме поканата ви. Вие просто не бихте приели отказ.
— Не приемам… „не“… за отговор.
— Аз няма и да ви откажа — рече Раза. — Твърде сте любезна, доня Ворченца. Твърде любезна. А даровете ми? Бих искал да поднеса на Херцога четири изящни скулптури. Няма нужда да се меся в делата му — моите слуги могат просто да ги оставят някъде по време на пиршеството с ваше съдействие. Можем да ги предоставим на вниманието му, когато има повече свободно време.
— Прелестно — обади се Соколаря. — На вас това предложение много ви допада.
— Нищо… не би ме удовлетворило повече… Капа Раза. Много… уместно от ваша страна.
— Да — потвърди Капа Раза. — Много е уместно от моя страна. Справедливо е. — Той се изкиска, после стана от стола си и махна на Соколаря.
— Доня Ворченца — рече Вързомагът. — Вие останахте много доволна от този разговор. Очаквате с нетърпение да видите Капа Раза в Деня на промените и да му помогнете всячески за внасянето на неговите важни дарове в Гарвановия обсег. — Той сгъна пергамента и го пъхна в джоба на жилетката си, а после огъна още няколко пъти сребърната нишка.
Доня Ворченца примига и вдъхна дълбоко.
— Капа Раза — рече тя, — наистина ли трябва да си тръгвате? Разговорът с вас тази вечер бе едно приятно разнообразие.
— А аз от своя страна ви намирам за най-чаровна домакиня, господарке Ворченца. — Той се поклони ниско, изнесъл напред десния си крак в идеална дворцова поза. — Но работата припира отвсякъде. Аз трябва да се заема със своята и да ви оставя да си вършите вашата.
— Така да бъде, скъпо момче. — Тя понечи да стане, но той я спря.
— Не, не, не се безпокойте заради нас. Можем и сами да слезем от вашата прекрасна кула. Моля ви, върнете се към заниманията си, преди да ви попреча.
— Надали би могло да се нарече така — отвърна доня Ворченца. — Значи ще се видим в Деня на промените? Ще приемете поканата?
— Да — отвърна Капа Раза, обърна се и я удостои с усмивка, преди да излезе през вратата на солариума. — С удоволствие приемам поканата ви. Ще се видим в Деня на промените в Гарвановия обсег.
Интерлюдия
Дъщерите на Камор
Първата истинска революция в престъпните дела на Камор се е случила далеч преди Капа Барсави. Всъщност предшестваше въздигането му с петдесет години и бе последица изцяло на липсата на самообладание от страна на един сводник на име Грубияна Тревор Варгас.
Грубияна Тревор имаше и много други прякори — повечето частно ползвани от неговия малък обор от курви. Да се каже, че е неуравновесен, склонен към убийство безумец, това би било кръвна обида за повечето неуравновесени, склонни към убийство безумци. Както често става, той бе по-голяма опасност за курвите си от клиентите, които те обработваха за мед и сребро, а единствената закрила от негова страна беше, че ги пазеше от собствените си юмруци, който им спестяваше, ако му дават всички изработени пари, без няколко жалки гроша.
Една вечер една особено изтормозена курва никак не била склонна да участва в предпочитаното му вечерно развлечение, а именно тя да го задоволява с уста, а той да я скубе, докато закрещи от болка. Извадила камата от корсета си, преди да се усети, и я забила точно вляво от мъжеството на Тревор, в ставата на бедрото, а после дръпнала надясно. Имало страшно много кръв, да не говорим за писъците, но опитите на Тревор първо да се съпротивлява, а после да избяга били осуетени от скоростта, с която животът му изтичал между краката. Неговата (бивша) курва го повалила на земята и седнала на гърба му, за да му попречи да изпълзи от стаята. Силите го напускали и той много скоро умрял, и никой не жалил за него.