На следващата нощ Капа на бандата, към която принадлежал Тревор, пратил друг мъж да поеме задълженията му. Жените в стария бардак на Тревор го посрещнали усмихнати и му предложили възможност да се възползва от услугите им безплатно. Тъй като там, където повечето хора държат мозъците си, той си държал малка купчинка потрошени тухли, взел, че приел. След като бил сръчно съблечен и освободен от оръжията си, той бил наръган едновременно от няколко посоки. Това привлякло вниманието на бившия Капа на Тревор — на следващата нощ той пратил там петима-шестима мъже да оправят положението.
Но станало нещо странно — още две-три бригади от курви се били отървали от сводниците си. Това растящо ядро от жени си присвоило един склад в северната част на Примката за главен щаб. Хората на Капа се натъкнали не на шест-седем уплашени пачаври, а на почти две дузини сърдити жени, сметнали за уместно да закупят оръжия с всичките пари, които успели да съберат.
Арбалетите въдворяват равноправие, особено от близко разстояние и с предимството на елемента изненада. Никога повече не видели тези петима-шестима мъже.
И така, войната започнала насериозно. Капите, загубили сводници и курви, се опитвали да поправят положението, но с всеки изминал ден броят на жените, присъединяващи се към бунта, нараствал. Наели няколко банди, които да ги пазят. Създали домове на удоволствията според своите си критерии и започнали работа в тях. Обслужването, което предлагали в уютна и подходяща обстановка, далеч превъзхождало онова, предлагано от курвите, управлявани от мъже, и благополучните клиенти взели да пренасочват капиталите си към дамите.
Курвите на Камор създали действаща своя гилдия. По-малко от година след смъртта на Грубияна Тревор и последните неколцина сводници, вкопчили се здравата в занаята си, били убедени (нерядко убеждавани до смърт) да намерят нови начини да си крепят тялото и душата.
Имало много кръв. Десетки курви били жестоко убити, а няколко от бордеите — изгорени до основи. Но за всяка паднала жрица на нощта неколцина мъже от хората на Капа получавали същото. Дамите се борели око за око, зъб за зъб също така яростно, като и всеки Капа в каморската история. Най-сетне крехкото примирие преминало в стабилна и взаимноизгодна договореност.
Курвите на града се разделили приятелски на две групи по територия: Пристанките поели западната част на Камор, а Позлатените лилии завзели изтока. И двете организации си действали, без да си пречат, в Примката, където работата била в изобилие. Продължили да преуспяват. Наели си верни яки момчета и спрели да плащат на главорези от други банди. Животът им може и да не бил напълно приятен, като се има предвид занаятът им, но поне сега напълно владеели собствените си дела и били свободни да налагат определени правила на поведение на клиентите си.
Изградили и запазили дуопол: в замяна на обещанието да не се замесват в никаква друга престъпна дейност те си осигурили правото да смазват безмилостно всеки опит за сводничество на жени извън техните две банди и започнали да го упражняват. Естествено, имало мъже, които не обръщали особено внимание на установените от жените правила — опитвали се да бият курвите си и да не им плащат за услугите или да пренебрегват установените от дамите критерии за чистота и пиянство. Наложило се да им дават мъчни уроци. Както много мъже научили, за своя жалост, невъзможно е да сплашиш една сърдита жена, когато хуят ти е между нейните зъби, а друга е допряла кинжал до бъбреците ти.
Когато Венкарло Барсави смазал противниците си и поел властта като единствен Капа на Камор, дори и той не посмял да наруши равновесието, създадено между традиционните банди и двете курвенски гилдии. Той приел представителки на Пристанките и на Лилиите изключително любезно. Съгласил се да им позволи да запазят псевдоанонимния си статут, а те приели да плащат редовни вноски за помощта му — определен процент от печалбата, значително по-ниски от всички останали задължения, изплащани на Капа от Точните хора на Камор.