Барсави бе разбрал нещо, което твърде много мъже в града не загряваха, идея, която той наложил години по-късно, когато приел сестрите Беранджия за основни изпълнителки на волята си. Той имал достатъчно ум да проумее, че ако подценяваш каморските жени, рискуваш да си навлечеш голяма заплаха за здравето.
Петнайсета глава
Ухапване на паяк
1
— Можеш ли да ме увериш — рече Ибелиус, — че ще се грижиш по-добре за себе си отпреди, или, отколкото се грижеше за себе си приятелят ти Джийн миналата седмица?
— Мастер Ибелиус — отвърна Локи, — вие сте ни лекар, не сте ни майка, и както вече ви казах десетина пъти този следобед, аз съм напълно подготвен, телесно и душевно, за делото в Гарвановия обсег. Аз съм самата предпазливост.
— Е, господине, щом случаят е такъв, надявам се никога да не срещна самото безразсъдство.
— Ибелиус! — изпъшка Джийн. — Остави го на мира. Натякваш му, без да имаш приличието първо да се ожениш за него!
Той седеше на нара, изпит и доста мърляв. Тъмните косми, които се сгъстяваха по лицето му, само подчертаваха неестествената му бледост. Беше се разминал на косъм от смъртта — голите му гърди бяха превързани с широка ивица плат, подобна превръзка обвиваше и крака му под брича и дясната ръка над лакътя.
— Лекарите са удобно нещо — рече Локи, докато нагласяше ръкавелите на палтото си (бивше палто на Мераджио), — но мисля, че следващия път трябва да платим малко по-скъпо за немия вариант, Джийн.
— Тогава си промивайте сами раните, уважаеми, и сами си забърквайте мехлема и се мажете, макар че, осмелявам се да кажа, по-лесно и бързо ще е и за двамата просто да си изкопаете гробовете и да си лежите в тях до неизбежния ви преход към едно по-спокойно състояние.
— Мастер Ибелиус — рече Локи и сграбчи стареца за лактите. — Ние с Джийн сме ви от благодарни по-благодарни за помощта. Подозирам, че без вашата намеса и двамата щяхме да сме мъртви. Сериозно възнамерявам да ви се отплатя за това, че толкова дълго ни понасяхте тук, в това убежище. Съвсем скоро очаквам да получа на свое разположение няколко хиляди крони. Част от тях е ваша — ще започнете нов живот далеч оттук с препълнени джобове. А останалите ще бъдат употребени за напъхването на Капа Раза под земята. Кураж! Вижте какво направи Джийн със сестрите му.
— Подвиг, който не съм в състояние да повторя — призна Джийн. — Грижи се за себе си, Локи — аз няма да мога да довтасам и да те спася, ако довечера се обърка нещо.
— Но не се и съмнявам, че поне ще опита — додаде Ибелиус.
— Спокойно, Джийн. Просто редовна вечер с Херцога и целия му шибан двор, събран в стъклена кула на шестстотин стъпки във въздуха. Че какво ли може да се обърка?!
— Лееш тази жлъч с половин уста — отбеляза Джийн. — Ти май наистина нямаш търпение да отидеш?
— Разбира се, Джийн. Окови би пощурял от радост, ако беше жив. Ще играя Лукас Феруайт пред проклетия Херцог, да не споменаваме за всички останали познати ни благородници — Де Маре, Фелучия, стария Джавариз… Слава на Уродливия страж, адско представление ще е! Ако приемем, че съм във върхова форма. А после… паричките кацат в джобовете ни. И после — мъст.
— Кога те очакват в имението на Салвара?
— В третия следобеден час, което означава, че нямам повече време да се размотавам. Джийн, Ибелиус… Как ви изглеждам?
— Не бих познал човека, който лежеше болен не толкова отдавна — рече Ибелиус. — Признавам, притежаваш изненадващо високи професионални умения. И през ум не ми е минавало да действам като тебе.
— Това е в наша полза, мастер Ибелиус — рече Джийн. — Малцина го могат. Изглеждаш готов за вечерта, мастер Феруайт. Ще поемеш по дългия заобиколен път към Исла Дурона, нали?
— О, богове, да — отвърна Локи. — Сърдит съм само до известна степен. Ще премина през гробищата и нагоре през Тишината. Сигурно след като изляза от Пепелището, няма да видя жива душа.
Докато говореше, той се уви в наметалото въпреки изпепеляващата жега — с промазаното наметало, което Джийн бе донесъл от срещата със сестрите Беранджия. То щеше да скрие изящните му дрехи, докато стигне до Хълма на Шепота. Мъж в тържествено вечерно облекло би привлякъл твърде много вниманието на дебнещите в тъмните местенца на Пепелището.
— Тогава тръгвам към Гарвановия обсег — рече той. — Хайде, до по-късно. Джийн, почини си. Мастер Ибелиус, обсипете Джийн с майчинските си грижи. Надявам се на връщане да ви донеса много добра новина.