— Ще съм ти благодарен, ако изобщо се върнеш — рече Ибелиус.
2
Лятното слънцестоене, Денят на промените, седемнайсети Партис от Седемдесет и осмата година на Аза Гуила според теринския календар. В Деня на промените град Камор полудя.
На просторното кръгло езеро на пазара имаше Подвижен пир, но този път — не толкова мащабен и по-парцалив от официалното месечно събитие, за което докарваха и връзваха една за друга плоските баржи. Отбори бяха избрали цветове от една бъчва и сега, съчетани наслука в двойки, се млатеха пиянски, а тълпата, съставена изцяло от простолюдие, ги окуражаваше. Когато някой отбор отбележеше точка, една малка лодка с буре бира на борда, закотвена по средата, се приближаваше до терена и разливаха питие на всички от отбора. Естествено, в течение на мача той ставаше все по-щур и мръсен. Неколцина играчи ги метнаха във водата, където ги вадеше отряд прилежни жълтодрешковци, които иначе щяха да си мечтаят да се намесят.
Простолюдието цареше по улиците на Долен Камор в Деня на промените; правеха си скитащи пикници и мъкнеха със себе си бурета с бира и мехове с вино. Потоците от празнуващи се засичаха, блъскаха, сливаха и разделяха. Изглед през очите на боговете към ставащото би показал мъже и жени, обикалящи безредно градските улици като кръвта във вените на подпийнал човек.
В Примката работата кипеше — празненството всмукваше моряци и гости от чужди брегове като прииждащ прилив. Няколко часа каморско гостоприемство — и гостите гуляйджии вече надали можеха да различат гъзовете си от тъпанчетата на ушите си. Приливната вълна от пиене, хазарт и трошене на пари заливаше главите им и те съвсем доброволно се давеха в безпътство. На другия ден малко кораби потегляха от пристанището — малцина разполагаха с годен екипаж, нужен, за да вдигнат поне вимпела, за платната да не говорим.
В Казана, в Теснините и в Остатъците хората на Капа Раза празнуваха в чест на щедростта на новия си владетел — по негова заповед десетки и десетки бъчви евтино червено вино бяха изкарани на двуколки; бандите, твърде бедни или твърде мързеливи да стигнат до кръстопътя на покварата, какъвто представляваше Примката, се напиваха до малоумие на своя праг. Гаристите на Раза обикаляха из кварталите, които той бе обявил за свои, с кошници хляб и раздаваха самуни на всеки, който си поиска. Във всеки самун имаше или медна, или сребърна монета и когато тези скрити дарове се покажеха (след някой и друг счупен зъб без късмет), не остана и един неразпертушинен хляб южно от Квартала на Храмовете.
Плаващият гроб на Раза бе отворен за посетители — неколцина от гаристите и бандите им се забавляваха с игра на карти, добила епични размери. Във връхната й точка четирийсет и пет мъже и жени се дърлеха, тътреха, наливаха и си крещяха на палубата над тъмните води на Отпадъците, водите, погълнали Капа Барсави и цялото му семейство.
Раза не се виждаше никакъв — тази вечер той си имаше работа на север и не беше казал на никого извън тесния си кръг доверени слуги, че ще бъде в двора на Херцога и ще ги гледа отвисоко от кулата Гарванов обсег.
В Квартала на Храмовете Денят на промените се празнуваше по-въздържано. Всички жреци и послушници от всеки храм си сменяха местата отново и отново във вечно подвижен кръг. Черните одежди на Аза Гуила отслужваха достоен ритуал на стълбището на храма на Йоно; служителите на Бащата на отвличащите води правеха същото в техния. Дама Близа и Азри, Морганте и Нара, Гандоло и Сендовани — всички божествени делегации горяха свещи и пееха към небето пред чужд олтар, а след няколко минути се преместваха. Няколко извънредни благослова се казаха пред изгорелия Дом на Переландро, където един самотен старец от Ашмир оглеждаше развалините, които бяха вменени под негова грижа. Нямаше представа с какво да започне доклада си до Божествения началник на Переландро за разрухата, която бе открил в мазето от елдерглас — за съществуването, на което не го бяха осведомили предварително.
В Северния ъгъл и Арката на фонтана заможни млади двойки се отправяха към Двусребрената зеленина, където се смяташе, че да се любиш в навечерието на лятното слънцестоене носи късмет. Твърдеше се, че всеки съюз, консумиран там преди изгряването на Измамната светлина, ще донесе на двойката онова, което най-много желаят да притежава детето им. Това беше приятно допълнение, ако беше истина, но засега повечето мъже и жени, скрити сред застланите с чакъл пътеки и шумолящите живи плетове, се желаеха само взаимно.