Във водите на Старото пристанище фрегатата „Задоволство“ плаваше на котва, жълтите флагове се развяваха по мачтите й, жълти фенери светеха дори и денем. Десетина фигури се движеха по палубата — спокойно и подмолно подготвяха кораба за нощни действия: закрепваха арбалети по мачтите и мятаха отгоре им покривала от зебло. Под парапетите на горната палуба разстлаха предпазни мрежи и ги нагласиха за бързо движение по тях, така че да не се виждат. Извадиха кофи с пясък за потушаване на пламъци — ако от брега започнеха да ги обстрелват, някои от катапултите със сигурност щяха да мятат срещу тях алхимичен огън, срещу който водата беше не безполезна, а още по-зле.
В тъмните трюмове под горната палуба още тридесетина мъже и жени се тъпчеха с храна, за да са пълни стомасите им, когато дойде време за действие. Сред тях нямаше нито един сакат или болен, дори от маларийна треска.
В подножието на Гарвановия обсег, дом и дворец на Херцога на Камор Никованте, стотина карети бяха паркирани в спирала около основата й. Четиристотин кочияши в ливреи и стражи се суетяха покрай тях и се черпеха с угощението, което им носеха търчащи насам-натам мъже и жени, облечени в цветовете на Херцога. Щяха да чакат цяла нощ господарите и господарките си да слязат — Денят на промените беше единственият ден в годината, когато почти всеки благородник от Камор, всеки дребен дворянин от островите Алчегранте и дори и последният член на Петте семейства в техните стъклени кули се стълпяваха заедно на едно място да пият и гуляят, да кроят интриги, да си разменят комплименти и обиди, докато Херцогът ги гледаше отгоре със сълзящите си очи. Всяка година следващото поколение каморски владетели гледаха как старият страж побелява още мъничко пред очите й; всяка година поклоните и реверансите им ставаха все по-преувеличени; с всяка година шепотът зад шепите им ставаше все по-отровен. Може би Никованте се бе задържал твърде дълго на власт.
Шест верижни крана обслужваха Гарвановия обсег — клетките се издигаха и се спускаха, издигаха се и се спускаха. От всяка нова клетка, която се отваряше със скърцане на върха на кулата, на платформата се изсипваше нова тълпа от хора в яркоцветни дрехи и дрехи със сложна кройка и се смесваше с бърборещия прилив от благородници и ласкатели, разпределители на власт и преструванковци, търговци и безделници, пияници и любезни хищници. Птичи ята кръжаха сред ленивите пърхащи облаци, а слънцето напичаше сборището с всичка сила. Дамите и господата от Камор сякаш вървяха по езеро от разтопено сребро върху колона от бял огън.
Във въздуха трептеше мараня, когато желязната клетка с Локи Ламора и семейство Салвара беше прихваната с дрънчене от механизмите на терасата на Херцога.
3
— Свещени Същини! — възкликна Локи. — Никога не съм виждал нищо подобно! Никога не съм се издигал толкова нависоко във въздуха. Кълна се в Ръцете под водите, никога не съм се издигал толкова нависоко и в обществото. Господарю и господарке Салвара, простете, ако се вкопча в двама ви като удавник!
— Ние със София идваме тук от деца — рече Лоренцо — всяка година на този ден. Страшно е само първите десетина-единайсет пъти, повярвайте.
— Ще повярвам на думата ви, господарю!
Лакеи в черно-сребристи ливреи, с редове от лъснати сребърни копчета, лъщящи на слънчевите лъчи, им отвориха вратата на клетката и Локи последва семейство Салвара на терасата. Отряд черноризци премина покрай тях, пременен в пълно парадно облекло, с рапири в ножници със сребърен обков на раменете. Войниците бяха с високи шапки от черна кожа с козината с емблеми — герба на Херцогство Камор, точно над очите. Локи трепна, като си помисли как ли се чувстват, като маршируват напред-назад в немилостивия пек часове наред. Той се потеше здравата в собствените си дрехи, но поне заедно с домакините му разполагаше с възможността да влезе вътре в кулата.
— Дон Лоренцо и доня София? Господарят и господарката Салвара?
Мъжът, който се приближи от края на тълпата, беше много висок и широкоплещест. Извисяваше се с цяла глава над повечето присъстващи каморци, а ъгловатите му черти и изключително руса коса свидетелстваха за най-старата и най-чиста вадранска кръв. Корените на този мъж бяха от далечния североизток, от Астрат или Винтила, центъра на Кралството на Седемте същини. Интересно, беше облечен в черната униформа на ротата на Нощното стъкло, с капитански сребърни звезди на яката, а гласът му си беше чист каморски от висшата класа, без ни най-малък намек за акцент.