— Лукас! — извика доня София, която се появи заедно с Рейнарт по петите й. — Лоренцо успява ли да ти покаже всичко?
— Господарке Салвара, аз съм поразен от гледката на това пиршество. Осмелявам се да кажа, че съпругът ви можеше да ме остави в ъгъла да си смуча пръста, и аз пак щях да се забавлявам чудесно цяла вечер.
— Не бих постъпил така, разбира се! — разсмя се дон Салвара. — Тъкмо разговарях с дон Белариджо, мила. Той е тук с онзи скулптор, когото покровителства от няколко месеца, едноокия лашейниец.
Отряд лакеи в ливреи мина покрай тях — четирима души, които носеха нещо тежко на дървена носилка. Предметът беше скулптура от злато и стъкло, блестяща пирамида, инкрустирана с герба на Камор. Сигурно вътре имаше алхимични лампи, защото стъклото сияеше в изумителен нюанс на оранжевото. Докато Локи гледаше, цветът се смени в зелено, после в синьо, накрая в бяло и отново в оранжево.
— Господи, каква прелест! — Доня София явно беше влюбена във всичко алхимично. — Смяната на нюансите! О, за това се изисква голяма точност — как бих искала да видя вътрешността! Кажи ми, може ли лашаниецът на дон Белариджо да ми направи и на мен такава скулптура?
Още три дружини пренесоха покрай тях три други скулптури. Всички те сменяха цветовете си, но всяка в различен порядък.
— Не знам — отвърна Рейнарт. — Това са дарове за Херцога от един от нашите… най-необичайни гости. Моите началници ги провериха. Несъмнено са прекрасни.
Локи се обърна отново към масата и изведнъж се намери на шест крачки от Джанкана Мераджио, закичен с орхидея на ревера, със сребърна чиния с плодове в едната ръка и разкошна млада жена в червена рокля, увиснала на другата. Погледът му мина през Локи, после рязко се върна. Проницателните му очи се втренчиха в него и в дрехите му. Майсторът лихвар отвори уста, после като че размисли и накрая пак я отвори.
— Уважаеми — рече той с леден тон. — Простете, но…
— Я, мастер Мераджио! — Дон Салвара застана до него. Щом видя дона, Мераджио отново затвори уста и се поклони учтиво, макар поклонът да не беше от най-дълбоките.
— Дон Салвара — рече той — и прекрасната доня София. Какво удоволствие е да видя и двама ви! Поздравления и на вас, капитан Рейнарт. — Той направи знак с глава на високия вадран и отново се втренчи в Локи.
— Мастер Мераджио — заговори Локи. — Какво щастливо съвпадение! За мен е удоволствие най-сетне да се срещна с вас. Много пъти съм ви търсил в кантората ви, но се боя, че никога не съм имал възможността да ви засвидетелствам своето уважение.
— Така ли? Аз тъкмо възнамерявах да ви питам… кой бихте могли да сте вие, уважаеми?
— Мастер Мераджио — обади се дон Салвара. — Позволете ми да ви представя Лукас Феруайт, търговец от Емберлен, служител на Дома на Бел Остер. Дошъл е да обсъди вноса на известно количество бира. Ще ми се да проверя как са тези емберленски бири в сравнение с най-добрите местни. Лукас, това е достопочтеният Джанкана Мераджио, собственик на счетоводната кантора, която носи името му, известен на мнозина като Херцог Бяло желязо, и небезоснователно. Всички финанси се въртят около него като съзвездия в небесата.
— Ваш покорен слуга, господине — рече Локи.
— От Емберлен? От Дома на Бел Остер?
— Ами че да — намеси се доня София. — Той присъства на пиршеството като наш специален гост.
— Мастер Мераджио — продължи Локи. — Дано не съм много нахален, но удовлетворява ли ви кройката на сакото ми? И платът?
— Изключителен въпрос — навъси се Мераджио, — защото и двете ми изглеждат странно познати.
— Редно си е — отвърна Локи. — По съвет на семейство Салвара аз се сдобих с костюм, ушит по вашата каморска мода. Помолих шивача да избере кройка, която е предпочитана от човека, известен с най-изтънчен вкус в целия град. И кой да посочи той, освен вас, уважаеми? Този костюм е скроен според собствените ви предпочитания. Надявам се, че няма да ви смутя, ако заявя, че го намирам за изключително удобен.
— О, не — отвърна Мераджио с ужасно объркан вид. — О, не. Изобщо не ме смущавате, напротив, ласкаете ме, господине, много ме ласкаете. Аз, хм… не се чувствам съвсем добре. От жегата, нали разбирате. Убеден съм, че трябва да опитам пунша от онова изящно сладкарско произведение. За мен бе удоволствие да се запознаем, мастер Феруайт. Доня София, дон Лоренцо, моля да ме извините.
Мераджио се отдалечи, като надничаше през рамо към Локи и клатеше глава. „О, Уродливи страже! — помисли си Локи. — Голям майтапчия си ти!“