— Лукас — рече доня София. — Хапнахте ли достатъчно засега?
— Вярвам, че се справям доста добре, господарке Салвара.
— Чудесно! Защо не дойдете с мен да издирим доня Ворченца? Тя се крие в една от другите галерии с плетката си. Ако днес е в добро настроение, просто ще се влюбите в нея, гарантирам ви.
— Доня Ворченца — обади се Рейнарт — е в най-северните покои на западната галерия, два етажа по-надолу. Знаете ли мястото, за което говоря?
— О, да — отвърна София. — Какво ще кажете, Лукас? Хайде да й поднесем своите почитания. Лоренцо може да обикаля тук и да работи по належащите важни дела.
— Тази мисъл не е убягнала от ума ми, мила — рече дон Лоренцо, уж с раздразнение. — Мастер Феруайт, аз от своя страна се надявам тази вечер старата доня да говори терински; може да се окаже, че ви представят на двойница на каменна статуя. Или може би тя се държи по този начин просто когато аз съм в стаята.
— Иска ми се да можех да кажа, че това е изцяло престорено, господарю Салвара — рече Рейнарт. — Аз ще пообиколя и ще се опитам да си придам вид, че съм на служба. Предайте поздравите ми на доня Ворченца, господарке София.
— Разбира се, капитане. Идвате ли, Лукас?
Донята го поведе надолу по едно от широките стълбища от елдерглас с лакирани дървени перила. Меко сияещи алхимични лампи с живописен обков сияеха в подножието на стълбището — щяха да изглеждат прекрасно, щом падне мрак. Разположението на този етаж беше същото като на горния — и тук имаше петдесет стъпки дълга маса с угощения, отрупана с деликатеси и чудеса, а до нея бе поставена една от странно красивите пирамиди от стъкло и злато. „Любопитно“ — помисли си Локи.
— Господарке Салвара — рече той усмихнато, като сочеше. — Може би неколцина лакеи могат да бъдат убедени да вземат назаем за вас тази скулптура при тръгването ни, за да можете да надникнете вътре?
— О, Лукас, де да можеше… Но не можеш да се отплатиш за гостоприемството на Херцога, като по своя прищявка решиш да заемеш украсата му. Елате, трябва да слезем на долния етаж. Лукас? Лукас, какво има?
Локи бе замръзнал на място, вперил поглед в стълбището, водещо към долния етаж. Някой се качваше по него — висок, стегнат мъж със сиво палто, сиви ръкавици и сив брич; жилетката и четириъгълната му шапка бяха черни, шаловете — наситено алени, а на лявата си ръка върху кожената ръкавица носеше твърде познат пръстен — пръстена на Барсави, черната перла на Капа на Камор.
Локи Ламора срещна погледа на Капа Раза — сърцето му биеше като боен барабан. Господарят на каморския подземен свят се спря изумен. По лицето му трепна озадачение и това изражение преизпълни с веселие душата на Локи. После за съвсем кратък миг по лицето на Капа се изписа омраза; той скръцна със зъби и чертите на лицето му се изопнаха. Най-сетне той като че си възвърна самообладанието — завъртя бастунчето от черно лакирано вещерско дърво със златна дръжка, пъхна го под лявата си подмишница и с небрежна походка се запъти към Локи и доня София.
4
— Вие несъмнено сте доня от Камор — рече Капа Раза. — Не мисля, че имам удоволствието да ви познавам, милостива госпожо. — Той свали шапката си и се поклони ниско под идеален ъгъл, с десен крак, изнесен пред левия.
— Аз съм доня София Салвара от Исла Дурона — рече тя и протегна ръка. Той я пое и целуна въздуха над нея.
— Ваш покорен слуга, господарке Салвара. Аз съм Лучано Анатолиус. Очарован съм, господарке, очарован. А вашият спътник? Познаваме ли се?
— Не мисля, господине — отвърна Локи. — Изглеждате ми странно познат, но съм убеден, че щях да се досетя, ако се познавахме отпреди.
— Мастер Анатолиус, това е Лукас Феруайт, търговец от Емберлен, от Дома на Бел Остер — рече София. — Мой личен гост тук, на празненството на Херцога.
— Търговец от Емберлен? Поздравления, уважаеми. Сигурно сте много изобретателен — да се издигнете чак дотук, в тези префинени кръгове.
— Правя, каквото мога, господине, каквото мога. Имам някои необикновено добри приятели в Камор и те често ми осигуряват неочаквани предимства.
— Не се и съмнявам. Домът на Бел Остер, казвате? Прочутите търговци на спиртни напитки? Великолепно. И аз съм привързан към хубавото питие като всеки! Всъщност обичам да го закупувам с бъчви!
— Вярно ли, уважаеми? — усмихна се Локи. — Та това е специалитетът на моята фирма. От нашите бъчви излизат многобройни прекрасни изненади. Гордеем се, че винаги осигуряваме удовлетворение с това, че предоставяме качество като за получената стойност, танто за танто, ако ме разбирате.