— Сигурно сте блестящ, мастер Трън — похвали го тя. — Признавам ви го. За да постигнете това, което постигнахте, да карате хората ми да гадаят цели няколко години… Богове, щеше ми се да не ми се налага да ви натикам в гарванова клетка. Може би можем да се договорим някак, след като разполагате с няколко години да го обмислите. Сигурно за вас е нещо съвсем ново и твърде странно някой най-сетне да заложи такъв капан на вас.
— О, не. — Локи въздъхна и захлупи лице в шепите си. — О, доня Ворченца… Много съжалявам, че ще ви разочаровам, но списъкът на хората, които не са ме надхитрили, като че през цялото време, мамка му, става все по-кратък и по-кратък.
— Е, това сигурно е неприятно — рече доня Ворченца. — Но хайде, в момента навярно вие се чувствате доста странно. Краката вероятно не ви държат. Само се съгласете. Посочете ми къде се намират откраднатите от вас средства и може би годините в Двореца на търпението могат да бъдат посъкратени. Съобщете ми имената на съучастниците си, и съм убедена, че можем да постигнем някаква договореност.
— Доня Ворченца! — заяви натъртено Локи. — Нямам съучастници, а и да имах, несъмнено нямаше да ви издам кои са.
— Ами Грауман?
— Грауман го наех — отвърна Локи. — Той си мисли, че наистина съм търговец от Емберлен.
— Ами така наречените разбойници в уличката до Храма на Щастливите води?
— Наемници, отдавна вече избягали обратно в Талишам.
— Ами фалшивите Полунощни, които са посетили семейство Салвара?
— Хомункулуси — отвърна Локи. — Изпълзяват от гъза ми на всяко пълнолуние. От години са ми проблем.
— О, мастер Трън… Плачещата върба ще върже тоя ваш език така, че няма развързване. Няма нужда да ми доверявате тайните си точно сега — само се предайте, за да ви дам тази стъкленица, и можем да продължим този разговор в по-приятна обстановка.
Локи се вгледа в доня Ворченца продължително. Погледна я в тези нейни древни очи и забеляза в тях открито задоволство и ръката му самоволно се сви в юмрук. Може би доня Ворченца бе толкова свикнала на привилегированото си положение, че бе забравила възрастовата разлика между тях. Може би просто никога не й бе хрумвало, че мъж, очевидно изискан, па макар и престъпник, е способен на това, което направи Локи.
Той я фрасна в зъбите с десен прав, който би бил смешен срещу по-млада и по-силна жена. Но главата на доня Ворченца отхвръкна назад, очите й се подбелиха, а коленете и омекнаха. Локи я улови във въздуха и внимателно изтръгна стъкленичката от пръстите й. После я настани в креслото, отвори стъкленичката и изсипа съдържанието й в гърлото си. Топлата течност имаше цитрусов вкус. Той я преглътна жадно и захвърли стъкленичката. После, като действаше с възможно най-голямата бързина, свали сакото си и го използва, за да върже доня Ворченца на стола, като върза на възел на няколко пъти ръкавите зад гърба й.
Главата й се килна напред и тя изстена. Локи я тупна по рамото. После инстинктивно прокара бързо (но възможно най-вежливо) ръце по жилетката й и изсумтя доволно, когато напипа малка звънтяща сребърна кесия.
— Точно на това се надявах — рече той. — Да го наречем честно овъзмездяване за проклетата игла във врата, хммм?
Изправи се и закрачи из стаята. После пак се обърна към доня Ворченца, коленичи пред нея и каза:
— Господарке, сърцето ми кърви, че съм принуден да се държа толкова грубо с госпожа като вас. Истината е, че аз много ви се възхищавам и по всяко друго време бих бил крайно любопитен да разбера къде точно съм се прецакал и съм се издал. Но, трябва да признаете, трябва да съм луд, за да тръгна с вас. Благодаря ви за твърде интересния следобед. Предайте поздравите ми на дон и доня Салвара.
С тези думи той бутна дървените кепенци докрай и излезе през прозореца.
Външната стена на Гарвановия обсег при разглеждане отблизо се оказваше покрита с грапавини, малки нащърбвания и первази по целия й периметър на всеки от етажите. Локи се приплъзна и стъпи върху тънък перваз, широк около педя, притисна корем о топлото стъкло на кулата и изчака думкането на кръвта в слепоочията му — сякаш някой грамадан го млатеше с юмруците си — да се успокои. Но то не се успокои и той въздъхна.
— Аз съм Кралят на кретените — измърмори той. — Най-личният от всичките кретени на света!
Топлият вятър биеше в гърба му, докато той пипнешком се придвижваше вдясно. След малко первазът се разшири и напипа една щърбавина, на която се захвана. Уверен, че не го заплашва непосредствена опасност от падане, Локи погледна надолу през рамо и на мига съжали.