Но дори и тази страшна магия не докоснала елдергласа — зданията в града, построени от елдрените, оцелели непокътнати. Но всичко останало, докоснато от огъня, било погълнато от него — дърво, камък и метал, хоросан, хартия и живи същества, всички градски постройки, цялата култура на града и цялото му население, неуспяло да избяга преди маговете да започнат, изгорели и се превърнали в пустиня от сива пепел, пласт от една стъпка пепел върху черния белег, врязан в земята.
Горещият вятър развихрял пепелта в подножието на единственото творение на човека, което маговете запазили — трона на империята. Този трон и до днес стои сред призрачния град Терим Пел, заобиколен от пепелище, което времето и дъждовете са превърнали в черен цимент. Нищо не расте в Терим Пел. Нито един мъж или жена, който е с всичкия си, не стъпва в този черен паметник на непоколебимостта на маговете от Картейн.
Тъкмо те превзели Теринския трон с неземния си огън. И те вкарали градовете държави на юг във войни и вражди, продължили стотици години, докато Кралството на Седемте същини на север ставало все по-могъщо.
Тъкмо този образ идва наум, когато на някого му хрумне да ядоса Вързомаг — образът на празен стон, стърчащ самотно сред сухо море от разруха.
Шестнайсета глава
Правосъдието е червено
1
Соколаря размърда пръсти. Локи Ламора падна на колене, сгърчен от твърде познатата болка, която изгаряше костите му отвътре, и се строполи на пода до Джийн.
— Какво удоволствие е — заговори магьосникът — да видя, че си оцелял след малкото ни представление в Дупката на ехото. Впечатлен съм въпреки твоята репутация — въобразявах си, че сме те надхитрили. Чак до този следобед си мислех, че търся единствено Джийн Танен. Но така е още по-хубаво!
— Ти си извратено животно, твойта мамица! — възкликна Локи.
— Не — отвърна Вързомагът. — Аз се подчинявам на нарежданията на клиента, който ми плаща. А нарежданията на клиента ми са да се погрижа убиецът на сестрите му да умира дълго и мъчително. — Соколаря изпука със стави. — А тебе те броя за неочакван късмет.
Локи изкрещя и посегна към Вързомага, мъчейки се да надвие болката, но Соколаря прошушна нещо и съсипващите, пронизващи болки сякаш се усилиха десетократно. Локи изви гръб — мъчеше се да диша, но мускулите зад и под белите му дробове бяха корави като камък.
Когато Вързомагът прекрати мъчението, той се свлече, пъшкайки. Стаята се завъртя.
— Много странно — продължи Соколаря. — Как свидетелствата за нашата победа могат да се превърнат в инструмент на падението ни! Джийн Танен например — ти трябва да си фантастичен боец, щом си надвил сестрите на клиента ми, въпреки че, както забелязвам, доста си пострадал. А сега те отвърнаха на твоя удар от царството на сенките. Какви ли не чудеса са възможни, когато някой като мен докопа физически остатък от друг човек — например изрязани нокти. Кичур коса. Кръв по острието на нож.
Джийн изстена, неспособен да произнесе и дума.
— О, да — рече Соколаря. — Без съмнение се изненадах, когато открих до кого ме доведе тази кръв. На твое място щях да хвана първия керван към другия край на континента. Дори можеше да бъдеш оставен на мира.
— Джентълмените копелета — изсъска Локи — не зарязват другарите си. И не бягаме, когато сме длъжни да отмъстим!
— Правилно — рече Вързомагът. — Точно затова те умират в нозете ми в шибани мръсни коптори като този.
Вестрис литна от рамото му и кацна на една полица високо в ъгъла на стаята, откъдето се втренчи злобно в Локи. Въртеше глава от възбуда. Соколаря бръкна в дрехата си и извади пергаментов лист, перо и малка мастилничка. Махна тапата и постави мастилничката върху нара. Топна перото в мастилото, погледна Локи и се усмихна.
— Джийн Танен — рече той. — Какво просто име. Лесно се пише — даже още по-лесно, отколкото се извезва.
Перото му запърха над пергамента — пишеше с големи завъртулки и с всяка изписана буква усмивката му ставаше все по-широка. Когато свърши, сребърната нишка се уви като змия около пръстите на лявата му ръка и той ги размърда в почти хипнотичен ритъм. Бледо сребърно сияние изгря над листа и очерта извивките на лицето му.