— Значи така? — Той се хилеше злорадо срещу Вързомага, докато бавно издигаше брадвата с топката надолу. — Ти виждаш, каквото тя вижда. Всеки от вас чувства онова, което чувства другият, нали?
Докато говореше, го обзе топло ликуващо чувство, но това едва не му струва победата. Соколаря успя да се съсредоточи дотолкова, че да произнесе една сричка и да сгърчи пръсти. Локи ахна, залитна назад и едва не изтърва брадвата. Като че нажежена кама се забиваше в двата му бъбрека — парещата болка му пречеше да действа и дори да мисли.
Соколаря се опита да се изправи, но Джийн Танен изведнъж се търколи към него, пресегна се и го сграбчи за реверите. Дръпна яко и Соколаря падна по очи на пода. Болката в бъбреците изчезна, а Вестрис отново изкряска в краката му. Повече не си губи времето.
Замахна яростно с брадвата и строши лявото й крило. То сухо изпращя.
Соколаря изпищя и се загърчи — така се мяташе, че за миг се изтръгна от хватката на Джийн. Стисна лявата си ръка и нададе вик, облещил очи. Локи го изрита мощно в лицето. Вързомагът се търколи в прахта, пръскайки кръв, внезапно шурнала от носа му.
— Имам само един въпрос, нагъл шибан педераст такъв! — рече Локи. — Ясно, че за „Ламора“ е лесно да се досети човек. Истината е, че когато приех това име, не знаех подходящия му превод. Взех го назаем от един стар продавач на наденици, който веднъж се държа много мило с мен в Пожарището, преди чумата. Хареса ми как звучи.
— Но от къде на къде, майка му стара — продължи той бавно, — ти хрумна, че Локи е малкото име, с което съм роден?
Той отново вдигна брадвата, обърна я така, че острието да сочи към земята, замахна с всичка сила и отсече главата на Вестрис.
Внезапно секналия крясък на птицата отекна и се сля с писъците на Соколаря, който стискаше главата си и риташе бясно. Виковете му бяха истинска лудост и беше истинска милост за ушите на Локи и Джийн, когато те утихнаха и Вързомагът, хлипайки, изпадна в несвяст.
2
Соколаря от Картейн се свести и разбра, че лежи разпнат на пода. Въздухът бе напоен с мириса на кръв — кръвта на Вестрис. Той затвори очи и се разрида.
— Вързан е, мастер Ламора — рече Ибелиус. Щом кучият знахар се отърси от магията на Вързомага, той се втурна да помага за връзването на картейнеца. Двамата с Джийн домъкнаха отнякъде метални пръчки. Забиха ги в пода и вързаха китките и глезените на Вързомага за тях с дълги ивици от раздрани чаршафи. Пръстите на ръцете му бяха оплетени и вързани с по-тесни ивици — не можеше да ги помръдне.
— Бива — рече Локи.
Джийн Танен седеше на нара и гледаше Вързомага с непроницаем поглед, с дълбоки сенки под очите. Локи стоеше до краката му и го гледаше с неприкрито презрение.
Малък маслен огън гореше в стъклена кана. Ибелиус, клекнал до него, бавно нагряваше кама на пламъка му. Тънка струйка кафяв дим се виеше към тавана.
— Ако сте намислили да ме убиете, вие сте глупаци! — изхлипа Соколаря. — Братята ми ще отмъстят! Помислете си за последствията!
— Няма да те убивам — отвърна Локи. — Ще си поиграем на една игра, която наричам „Пищи от болка, докато не отговориш на шибаните ми въпроси“.
— Прави, каквото щеш — рече Соколаря. — Уставът на моя орден ми забранява да предам клиента си.
— О, ти вече не работиш за клиента си, задник такъв — рече Локи. — Никога вече няма да работиш за клиента си.
— Готово е, мастер Ламора — обади се Ибелиус.
Вързомагът изпружи врат и погледна знахаря. Преглъщаше и облизваше устни, а очите му се стрелкаха из стаята.
— Какво има? — Локи посегна и внимателно пое кинжала от ръката му. Острието сияеше в червено. — Страх те е от огъня ли? Ама защо? — Локи се ухили, но в тази усмивка нямаше нищо весело. — Огънят е единственото, което ще те запази да не ти изтече кръвта.
Джийн стана от нара и коленичи до лявата ръка на Соколаря. Приклещи китката му, а Локи се приближи бавно и застана до него с брадва в едната ръка и светещия кинжал в другата.
— На теория одобрявам с цялата си душа — рече Ибелиус, — но на практика мисля, че… трябва да се оттегля.
— На всяка цена, мастер Ибелиус — рече Локи.
Завесата изшумоля и кучият знахар изчезна.
— Виж — рече Локи. — Приемам, че ако те убием, ще стане лошо. Но когато най-сетне те пусна да си ходиш в Картейн, ще служиш за нагледен урок. Ще напомниш на твоите разглезени, извратени, нагли, шибани братя какво може да ги сполети, ако се ебават с нечии приятели в Камор.