Острието на брадвата изсвистя и отсече кутрето на лявата ръка на Вързомага. Соколаря изпищя.
— Това е за Назка — рече Локи. — Спомняш ли си Назка?
Той отново замахна. Безименният пръст се търколи в прахта и шурна кръв.
— Това е за Кало — рече Локи.
Нов замах и средният пръст също отхвръкна. Соколаря се гърчеше и дърпаше ивиците плат, главата му се мяташе насам-натам в агония.
— И за Галдо. Познати ли ти са тези имена, мастер Вързомаг? Тези малки допълнения към шибания ти договор? За мен те бяха ужасно истински. Сега ще отсечем и този пръст — това е за Дървеницата. Всъщност Дървеницата май трябваше да е кутрето, ама карай да върви. — Брадвата отново се стовари и показалецът на лявата ръка на Соколаря се присъедини към братята си в кървавото им изгнание.
— А останалите — рече Локи, — останалите ти пръсти и двата палеца, те са за мен и за Джийн.
3
Пипкава работа беше това — наложи се да нагряват кинжала на няколко пъти, за да обгорят всички рани. Когато привършиха, Соколаря бе обезумял от болка. Очите му бяха затворени, зъбите — стиснати. Въздухът в затворената стая вонеше на пърлена плът и вряла кръв.
— А сега — Локи седна на гърдите на Соколаря — е време да поговорим.
— Не мога — отвърна Вързомагът. — Не мога… да издавам тайните на клиента си.
— Вече нямаш клиент — заяви Локи. — Ти вече не служиш на Капа Раза. Той нае Вързомаг, не безпръст изрод, чийто най-добър приятел е една умряла птица. С отрязването на пръстите ти аз премахнах и задълженията ти към Раза. Поне от моя гледна точка.
— Върви по дяволите! — изплю се Соколаря.
— Е, добре, ти избра да стане по мъчния начин. — Локи отново се усмихна и подхвърли кинжала на Джийн, който започна отново да го нагрява на пламъка. — Ако беше всеки друг мъж, щях да посегна към топките ти. Щях да пускам всевъзможни шегички за евнуси, но тях ти можеш да понесеш. Ти не си „всеки друг мъж“. Мисля, че единственото, което мога да ти отнема и това да ти причини болка до дрън душа, е езикът ти.
Вързомагът се втренчи в него. Устните му мърдаха.
— Моля те — прошепна той най-сетне. — Имай милост, в името на боговете, имай милост! Моят орден съществува, за да служи… Аз изпълнявах договор!
— Когато този договор се превърна в моите приятели — рече Локи, — на теб ти изтече мандатът.
— Моля ви! — прошепна Соколаря.
— Не — рече Локи. — Ще го отрежа. И ще го пърля, докато ти лежиш и се гърчиш. Ще те направя ням — иначе сигурно ще можеш да правиш магии и без пръсти. Но без език?
— Моля те!
— Говори — рече Локи. — Кажи ми онова, което искам да знам.
— Богове! — изхлипа Соколаря. — Дано боговете ми простят! Питай. Задай си въпросите.
— Ако те улича в лъжа — заплаши го Локи, — първи ще са топките и после езикът. Не се осланяй на търпението ми. Защо Капа Раза иска да ни избие всичките?
— Заради парите — отвърна Соколаря. — Богатството. Тази ваша съкровищница… Аз я изнамерих, когато започвах наблюденията си над вас. Той имаше намерение да ви използва само за да отвлече вниманието на Капа Барсави, но когато откри колко много пари сте откраднали вече, той поиска да ги присвои — за да плати на мен. За още близо месец, през който да ползва услугите ми, за да му помогна да изпълни докрай задачите си тук, в града.
— Ти изби приятелите ми, мътните те взели! — рече Локи. — Опита се да убиеш и Джийн, и мен заради метала в нашата съкровищница?
— Ти изглеждаше от тия, дето таят злоба — прошепна Соколаря. — Не е ли смешно? Решихме, че ще е най-добре, ако всички вие умрете.
— Правилно сте решили — рече Локи. — А сега — Капа Раза, Сивия крал, кой е той, неговата мама?
— Анатолиус.
— Това ли е истинското му име? Лучано Анатолиус?
— Да. Откъде знаеш?
— Майната ти, Соколарю, отговаряй на моите въпроси! Анатолиус. Защо имаше зъб на Барсави?
— Тайният мир — отвърна Вързомагът. — Тайният мир бе въдворен с цената на много пролята кръв и много трудности. Имаше един могъщ търговец, който разполагаше със средствата да разкрие какво са стъкмили Барсави и Паякът на Херцога. И тъй като не бе от благородно потекло, той бе твърде разстроен от това, че са го изключили от договореността.
— Барсави го уби — рече Локи.
— Да. Аврам Анатолиус, търговец от Арката на фонтана. Барсави уби и него, и жена му, и трите му най-малки деца — Лавин, Ариана и Маурин. Но трите по-големи деца избягаха с една от прислужниците. Тя ги отгледала — представяла ги за свои. Заминала за Талишам, на сигурно място.