— Лучано, Черин и Раиза.
— Да… Най-големият син и сестрите близначки. Те бяха напълно завладени от идеята за мъст. Мастер Ламора… вашият любителски флирт с порива за мъст не може да се мери с тях. Те прекараха двайсет и две години в подготовка за събитията от последните два месеца. Черин и Раиза се върнаха преди осем години под чуждо име, прославиха се като контрарекиала и станаха най-верните слуги на Барсави.
Лучано, от друга страна… Лучано тръгна да плава по моретата, за да се обучи в изкуствата на войната и командването и за да натрупа богатство. Богатство, с което да плати за услугите на Вързомаг.
— Капа Раза е бил търговски капитан?
— Не — отвърна Соколаря. — Морски разбойник. Не парцаливите бунаци, които ще намериш в Пиринчено море, а човек, който си разбира от занаята и не вдига много шум. Нападаше рядко, но успешно. Отнемаше хубави товари от галеоните на Емберлен, потапяше корабите и не оставяше никого жив, та да му изрече името.
— Проклятие! — възкликна Джийн. — Проклятие, той е капитанът на „Задоволство“!
— Да, така нареченият чумав кораб — потвърди Соколаря.
— Странно, колко лесно можеш да откажеш хората да припарват до кораба ти, когато много го искаш, нали?
— Той товареше богатствата си на кораба като „милостиня“ — продължи да размишлява Джийн. — Сигурно всичките пари, които открадна от нас, и всичко, което е взел от Капа Барсави.
— Да — отвърна тъжно Вързомагът. — То принадлежи на моя орден заради оказаните услуги.
— За това тепърва ще видим. А сега какво? Видях твоя господар Анатолиус в Гарвановия обсег преди няколко часа. Какво смята да предприеме сега, неговата мама?
— Хммм. — Вързомагът се умълча. Локи го сръчка във врата с брадвата на Джийн и по лицето му плъзна странна усмивка. — Смяташ ли да го убиеш, Ламора?
— Ила джустика веи кала — рече Локи.
— Говориш сносно терински от епохата на Трона — рече Вързомагът, — но това твоето не е произношение, а изпражнение. „Правосъдието е червено“, наистина. Искаш ли го повече от всичко? Искаш ли той да пищи под ножа ти?
— Като за начало става.
Соколаря неочаквано отметна глава и избухна в смях — пронизителен смях с налудни нотки. Гърдите му се тресяха от веселие, нови сълзи бликнаха от очите му.
— Какво? — Локи го ръгна отново с брадвата. — Стига си се държал нарочно като побъркан и ми дай отговор, мамицата ти.
— Два ще ти дам — отвърна Соколаря. — Ще ти предоставя и избор, който гарантирано ще ти причини болка. Кой час на вечерта е?
— Какво значение има за теб, по дяволите?
— Всичко ще ти кажа. Моля те, кажи ми кой час е.
— Бих се обзаложил, че е седем и половина — рече Джийн и Вързомагът отново се разсмя. По изпитото му лице плъзна усмивка, невъзможно блага за човек, току-що изгубил всичките си пръсти.
— Какво? Какво има, твойта мама? Изплюй камъчето или ще загубиш и още нещо.
— Анатолиус — рече Соколаря — ще бъде на Плаващия гроб. Зад галеона ще има закотвена лодка, на която той може да мине през един от люковете за бягство на Барсави. Щом изгрее Измамната светлина, „Задоволство“ ще вдигне котва и ще поеме към открито море — първо на изток, покрай южния край на Дървените отпадъци, където те се откриват към океана. Хората в града се промъкнаха на кораба по един, по двама с лодката с провизиите. Като плъхове, напускащи потъващия кораб. Той ще остане до последно — такъв му е обичаят. Последен се измъква от опасност. Ще го вземат от южния край на Отпадъците.
— Неговите хора в града — рече Локи. — Говориш за хората на Сивия крал, онези, които му помагаха от самото начало?
— Да — отвърна Вързомагът. — Ако правилно разчетеш кога да нахлуеш, той ще е в ръцете ти, или почти, преди да се качи на кораба.
— Това не ми причинява болка — рече Локи. — Тази мисъл ми носи наслада.
— Но има и нещо друго. Чак когато „Задоволство“ поеме към морето, ще се осъществи основната част от плана на Анатолиус.
— Основната част?
— Мисли, Ламора — не може да си толкова тъп! Барсави уби Аврам Анатолиус, но кой позволи това да се случи? Кой бе съучастникът?
— Ворченца — отвърна бавно Локи. — Доня Ворченца, Паякът на Херцога.