— Да — потвърди Соколаря. — А зад нея, мъжът, който и даде власт да взема подобни решения?
— Херцог Никованте.
— О, да — прошепна магьосникът, който се беше разпалил. — О, да. Но пак не е само той. Кой се възползваше от Тайния мир? Кого защитаваше тази договореност за сметка на хора като Аврам Анатолиус?
— Благородниците.
— Да. Благородниците на Камор. Анатолиус ги иска.
— „Ги“? Кои „ги“?
— Ами че всичките, мастер Ламора.
— Как е възможно това, мамка му?!
— Скулптурите, мастер Ламора, четирите необикновени скулптури, доставени като дарове на Херцога. И разположени в момента на различни места из Гарвановия обсег.
— Скулптурите? Видях ги — злато и стъкло със сменящи се алхимични цветове. Твоя работа ли са?
— Не са — отвърна Соколаря. — Аз изобщо не си падам по такива неща. Алхимичните светлини са само за заблуда — сигурно са красиви. Но вътре в скулптурите има достатъчно място да се скрие истинската изненада.
— Какво?
— Алхимични фитили — отвърна Соколаря. — Нагласени за определено време, за да запалят малки гърненца с огнено масло.
— Това не може да е всичко.
— О, не, мастер Ламора. — Магьосникът се хилеше доволно. — Преди да ме наеме, Анатолиус похарчи част от значителното си богатство за подсигуряване с големи количества от едно рядко вещество.
— Стига вече игрички, Соколарю — какво е то, по дяволите?
— Призрачен камък.
Локи дълго мълча. Тръсна глава, сякаш за да я прочисти.
— Не може да говориш сериозно.
— Стотици фунтове — поясни Соколаря, — разпределени в четирите скулптури. Всички благородници на Камор ще са натъпкани в онези галерии при изгрева на Измамната светлина — и Херцогът, и неговият Паяк, и всичките им роднини, приятели, прислужници и наследници. Знаеш ли нещо за дима на Призрачния камък, мастер Ламора? Малко по-лек е от въздуха. Той ще се издига, докато не изпълни всички етажи, на които се провежда празненството. Ще влезе през отдушниците на покрива и ще изпълни Небесната градина, където, докато ние разговаряме, играят всички деца на благородниците. Онези, които чакат на платформата за качване, може и да успеят да избягат — изкиска се той. — Но силно се съмнявам.
— При изгрева на Измамната светлина — рече Локи тихо, притиснал длан до устата си.
— Да! — изсъска магьосникът. — При изгрева на Измамната светлина. Вече имате избор, мастер Ламора. При изгрева на Измамната светлина човекът, когото искате да убиете повече от всичко на света, ще остане за кратко сам на Плаващия гроб. При изгрева на Измамната светлина шестстотин души на върха на Гарвановия обсег ще ги сполети съдба, по-лоша от смъртта. Приятелят ви Джийн изглежда в много крехко здраве — съмнявам се, че може да ви помогне в тази задача. И така, изборът е ваш. Желая ви всячески наслади.
Локи стана и подхвърли на Джийн брадвата.
— Изобщо не става дума за избор — заяви той. — Проклет да си, Соколарю, няма никакво място за двоумене.
— Ще отидеш на Плаващия гроб — обади се Джийн.
— Много ясно.
— Приятно прекарване в убеждаване на стражите и благородниците в искрените ви намерения — обади се Соколаря. — Самата доня Ворченца е твърдо убедена, че скулптурите са напълно безопасни.
— Ами — Локи се ухили насмешливо и се почеса по тила. — Аз си падам доста популярен в Гарвановия обсег в момента. Може пък да се зарадват, че ме виждат.
— Как според теб ще се измъкнеш после?
— Не знам — отвърна Локи. — Нямам си хабер от понятие. Положението е такова, каквото много пъти в миналото ми е вършило добра работа. Трябва да тичам. Джийн, в името на боговете, скрий се някъде около Плаващия гроб, ако трябва, но не смей да влизаш вътре — не си в състояние да се биеш. — Локи се обърна към Вързомага. — Капа Раза като как борави с ножа?
— Смъртоносно — отвърна Соколаря с усмивка.
— Виж сега, Джийн. Аз ще направя, каквото мога, в Гарвановия обсег и ще опитам някак си да се добера до Плаващия гроб. Ако закъснея — закъснея. Ще проследим Раза и ще го пипнем някъде другаде. Но ако не закъснея… а той още е там…
— Локи, не може да говориш сериозно. Поне ми позволи да дойда с теб. Ако Раза може поне малко да върти ножа, той ще ти изкара лайната!
— Стига сме спорили, Джийн — ти си пострадал твърде зле, че да има някаква полза от тебе. Аз съм във форма, ядосан и очевидно ненормален. Всичко може да стане. Но вече стана време да тръгвам. — Локи стисна ръката на Джийн, тръгна към вратата и там се обърна. — Отрежи езика на тоя копелдак, неговата мамица.