— Та, Лоренцо — продължи Конте с неприкрита гордост — си пада повече делови човек от баща си. Но е омесен от същото тесто — втурна се в онази уличка с изваден нож в ръка, без да те познава, защото си мислеше, че са те нападнали наистина, истински шибани разбойници, които ти мислят злото. Гордееш ли се, пикльо с пикльо? Гордееш ли се от онова, което стори на човека, опитал се да ти спаси шибания животец?
— Такъв ми е занаятът, Конте — отвърна Локи с огорчение, което го изненада. — Такъв ми е занаятът. Лоренцо да не е светия на Переландро? Той е каморски благородник и получава изгода от Тайния мир. Прапрапрадядо му вероятно е прерязал нечие гърло, за да се сдобие с благородническа титла, и Лоренцо се възползва всекидневно от това. Хората в Казана варят чай от пикня и пепел, а Лоренцо и София те карат да им белиш гроздовите зърна и да им бършеш брадичките. Не ми говори за това какво съм направил. Трябва незабавно да вляза вътре в Гарвановия обсег.
— Кажи ми сериозно къде са парите — рече Конте — или така ще ти сритам задника, че всяко лайно, което изпадне оттам до края на живота ти, ще носи проклетия отпечатък от петата ми върху него!
— Конте — рече Локи. — Всички в Гарвановия обсег ги грози опасност. Трябва да се върна горе.
— Не ти вярвам! — отсече Конте. — Нямаше да ти повярвам, мамицата ти, дори и да ми кажеш, че се казвам Конте! Нямаше да ти повярвам, ако ми кажеш, че огънят пари, а водата е мокра! Каквото и да поискаш, няма да го получиш.
— Конте, моля те, там горе няма как да избягам! Всички проклети Полунощни в града до един са горе. Паякът е горе. Ротата на Нощното стъкло е горе. Триста благородници от Камор са горе! Аз съм невъоръжен. Сам ти ме качи, но, в името на шибаните богове, закарай ме там! Ако не стигна там преди изгрева на Измамната светлина, ще бъде късно!
— Късно за какво?
— Нямам време да обяснявам. Изслушай ме какви ще ги дрънкам на Ворченца и всичко ще си дойде на мястото.
— Защо, по дяволите, ти е притрябвало да говориш с тая дърта съсухрена вещица?
— Грешката е моя — рече Локи. — Аз явно повече напипвам пулса на нещата от тебе. Виж, няма за кога повече да се ебавам. Моля те, моля те, умолявам те! Аз не съм Лукас Феруайт, аз съм проклет крадец. Вържи ми ръцете, опри ножа си в гърба ми — не ме интересува какво ще ме правиш, но, моля те, качи ме в Гарвановия обсег. Не ме интересува как! Ти кажи как да стане.
— Как е истинското ти име?
— Това пък каква връзка има?
— Кажи си — рече Конте — и може и да ти вържа ръцете, да викна стража и да се опитам да те вкарам в Гарвановия обсег.
— Името ми… — въздъхна примирено Локи — … е Таврин Калас.
Конте се вторачи в него и изсумтя.
— Много добре, мастер Калас. Дай си ръцете и не мърдай. Така здраво ще те вържа, че няма как да не те боли. А после ще се поразходим.
5
Покрай площадката, на която пристигаха клетките, стояха войници от Нощното стъкло, които разполагаха с описанието му. Естествено, те изпаднаха във възторг, когато Конте го изтика напред с вързани ръце. Изкачиха се отново — Локи със стария войник зад гърба му и двама черноризци, които го държаха от двете страни.
— Моля ви, заведете ме при доня Ворченца — рече Локи. — Ако не можете да я намерите, моля ви, намерете някой от семейство Салвара. Или дори един капитан от вашата рота на име Рейнарт.
— Млъкни! — сряза го единият от черноризците. — Ще ходиш, където те водим.
Клетката се плъзна в механизмите на площадката за качване и слизане. Вниманието на гъмжилото от благородници и техните гости веднага бе привлечено от Локи, когато го затикаха напред, приклещен между тримата мъже. Щом влязоха в първата галерия на кулата, капитан Рейнарт се оказа наблизо с чиния дребни сладки във формата на корабчета в ръка. Очите му се облещиха, той отхапа последна хапка от марципаненото платно, избърса устата си и тикна чинията в ръцете на преминаващия келнер, който едва не се катурна от изненада.
— В името на боговете! — възкликна той. — Къде го намерихте?
— Не сме го намерили, капитане — отвърна единият от черноризците. — Човекът отзад каза, че служел на господаря и господарката Салвара.