— Хванах го край каретите — додаде Конте.
— Фантастично! — заяви Рейнарт. — Заведете го един етаж по-надолу, в източното крило. Там има един празен склад без прозорци. Претърсете го, съблечете го по долни гащи и го затворете там. Двама стражи да го пазят непрекъснато. Ще го изкараме оттам след полунощ, когато пиршеството започне да приключва.
— Рейнарт, не бива! — извика Локи, като безсмислено се опитваше да се пребори с държащите го мъже. — Върнах се по своя воля. По своя воля, разбирате ли? Всички тук са в опасност! Вие посветен ли сте в работите на вашата осиновителка? Трябва да говоря с Ворченца!
— Предупреден съм да слушам избирателно, когато става дума за теб. Водете го в склада! — посочи Рейнарт на черноризците.
— Рейнарт, недей! Скулптурите, Рейнарт! Погледни вътре в шибаните скулптури!
Локи крещеше. Гостите и благородниците се бяха вторачили в него. Рейнарт го зашлеви през устата. От тълпата излязоха още черноризци.
— Продължавай да вдигаш врява, и тези дами и господа може и да станат свидетели на кръвопролитие. — И той отдръпна ръката си.
— Зная коя е тя, Рейнарт! Знам коя е Ворченца. Ще го изкрещя така, че да се чуе по всички галерии. Ще ритам и ще вряскам, и докато стигна до склада, всеки ще го разбере. Погледни вътре в проклетите скулптури, моля те.
— Какво им има на скулптурите?
— В тях има нещо, мътните го взели! Има заговор. Те са от Капа Раза.
— Те са дар за Херцога — възрази Рейнарт. — Моите началници лично са ги проверили.
— Твоите началници са били измамени — рече Локи. — Капа Раза бе наел Вързомаг. Виждал съм какво може да стори той с нечий разум.
— Това е нелепо! — кипна Рейнарт. — Не мога да повярвам, че ти позволявам пак да разказваш приказки! Свалете го на долния етаж, но първо нека му запуша устата. — Рейнарт взе ленена кърпа от подноса на друг преминаващ келнер и започна да я мачка.
— Рейнарт, моля те, много те моля, заведи ме при Ворченца! Защо да се връщам, майната му, ако не беше важно? Всички тук ще измрат, мамка му, ако ме затвориш в онзи склад! Моля те, заведи ме при Ворченца.
Стефан се втренчи в него с леден поглед, после остави салфетката и бутна пръст в лицето му.
— Ще те заведа при донята. Но само да си гъкнал, докато те водим при нея, ще ти запуша устата, ще те пребия до безсъзнание и ще те тикна в склада. Ясно?
Локи закима енергично.
Рейнарт даде знак на още черноризци да се присъединят към тях. Поведоха Локи по галерията и го свалиха два етажа надолу по стълбите, придружаван от шестима войници и навъсения Конте най-отзад. Рейнарт го отведе в същия коридор и същите покои, където се беше срещнал за първи път с доня Ворченца. Тя седеше на стола си със захвърлена в нозете й плетка, а доня Салвара бе коленичила до нея и попиваше устните й с мокра кърпа. Дон Салвара гледаше през прозореца, подпрял крак на перваза. И тримата страшно се изненадаха, когато Рейнарт бутна Локи в стаята.
— Тази стая е затворена! — нареди той на стражите. — Извинявай, но и ти оставаш навън — спря той Конте, когато той се опита да влезе.
— Пусни прислужника на Салвара да влезе, Стефан — обади се доня Ворченца. — Той вече е наясно с много неща. Нека разбере и останалото.
Конте влезе, поклони се на Ворченца и стисна десния лакът на Локи, а Рейнарт заключи вратата. И двамата Салвара изгледаха Локи с еднаква неприязън.
— Здравейте, София. Здрасти, Лоренцо. Радвам се да ви видя пак — рече Локи с нормалния си глас.
Доня Ворченца стана от стола си, приближи се на две крачки от него и го зашлеви със силен удар през устата. Главата му се завъртя надясно и остра болка прониза врата му.
— Ох! — изохка той. — Ама какво ви прихвана, вашта мама?
— Имам дълг за връщане, мастер Трън.
— Вие забихте отровна игла във врата ми, да му се не види!
— Със сигурност си я заслужавахте.
— Първо на първо, аз бих…
Рейнарт стисна лявото му рамо, завъртя го и заби юмрук в челюстта му. Ударът на Ворченца бе доста впечатляващ за възрастта и телосложението й, но виж, Рейнарт си беше бияч от класа. Стаята като че изчезна за няколко мига, а когато се завърна отново, Локи лежеше проснат в един ъгъл, полегнал настрана. Малки ковачи като че блъскаха по наковални, разположени крайно неуместно точно над очите му. Локи се зачуди как ли са попаднали там вътре.
— Казах ти, че доня Ворченца е моя приемна майка — заяви Рейнарт.