— Леле, леле — изкикоти се Конте. — Ей така го разбирам аз частното празненство.
Да е хрумвало на някого от вас — рече Локи, докато с мъка се изправяше — да ме попита за какъв дявол съм се домъкнал обратно в Гарвановия обсег, след като успях да офейкам?
— Скочил си от външния перваз — рече доня Ворченца — и си се метнал на една от спускащите се надолу клетки, нали?
— Точно така. Всички други начини да сляза на земята ми се сториха твърде нездравословни.
— Видя ли? Нали ти казах, Стефан!
— Може и да ми е минавало през ум, че това е възможно — рече вадранът, — но никак не ми се щеше да мисля, че някой наистина го е направил.
— Стефан не обича височините — обясни доня Ворченца.
— Умен човек — рече Локи. — Но моля ви, умолявам ви да ме изслушате! Върнах се да ви предупредя за скулптурите. Капа Раза ви е подарил четири. Те крият страшна опасност за всички в тази кула, мамка му.
— Скулптурите? — Доня Ворченца го погледна с любопитство. — Един господин поднесе за подарък на Херцога четири скулптури от злато и стъкло. — Тя погледна Стефан. — Убедена съм, че охраната ги е прегледала и одобрила. Аз нямам представа — аз само правя услуга на някои свои близки като съветник по тази афера.
— Така ми казаха моите началници — потвърди Рейнарт.
— Я стига — сряза го Локи. — Вие сте Паякът. Аз съм Тръна на Камор. Запознахте ли се с Капа Раза? А с един Вързомаг, който се представя като Соколаря? Те споменаха ли за скулптурите?
Дон и доня Салвара се вторачиха в доня Ворченца. Възрастната жена заекна и се прокашля.
— Опа — възкликна Локи. — Не сте казали на София и Лоренцо, нали? Старият номер с „приятел на един мой приятел“. Извинете, но трябва да разговарям с вас в качеството ви на Паяка. Щом изгрее Измамната светлина, жална им майка на всички в Гарвановия обсег.
— Знаех си — възкликна София. — Знаех си! — Тя се вкопчи в лакътя на мъжа си така, че той направи болезнена гримаса. — Не ти ли казах?
— Аз още не съм сигурен — рече Лоренцо.
— Не — въздъхна доня Ворченца. — София е схванала правилно, аз съм Паякът на Херцога. Ето, казах го. Но ако това излезе от тази стая, ще има прерязани гърла.
Конте я погледна изненадано и с някакво странно одобрение в погледа. Локи успя да се вдигне на крака.
— Що се отнася до скулптурите — продължи доня Ворченца, — аз лично ги проверих. Те наистина са дар за Херцога.
— Те са част от заговор — възрази Локи. — Капан. Само отворете една от тях и ще видите! Капа Раза възнамерява да унищожи всеки мъж, жена и дете в тази кула — и ще е по-лошо от убийство.
— Капа Раза се държа съвършено по джентълменски — рече доня Ворченца. — Беше толкова скромен, че едва се съгласи да приеме поканата ми да се присъедини към нас за кратко тази вечер. Това е поредната ти измишльотина, с която целиш някаква изгода за себе си.
— Да бе, да му се не види — рече Локи. — Връщам се тук, след като успях да се измъкна и нарочно търпя цялата проклета Рота на Нощното стъкло да ме връзва и влачи. И сега ви спипах точно където ми трябвахте. Тези скулптури са напълнени с Призрачен камък, Ворченца! Призрачен камък.
— Призрачен камък! — повтори доня София отвратена. — Откъде знаеш?
— Не знае — заяви доня Ворченца. — Лъже. Скулптурите са безобидни.
— Отворете някоя от тях — настоя Локи. — Лесно можем да разрешим този спор. Моля ви, изгревът на Измамната светлина е близо. Отворете някоя от тях. Щом изгрее Измамната светлина, те ще се запалят.
— Тези скулптури са собственост на Херцога на стойност хиляди крони — рече Ворченца. — И няма да ги повредим заради налудничавата прищявка на всеизвестен престъпник.
— Хиляди крони — рече Локи — срещу стотици животи. Всеки благородник в Камор ще се превърне в разлигавен кретен, не разбирате ли? Можете ли да си представите децата в градината с побелели очи като Укротени коне? Такива ще станат! — кресна той. — Укротени! Тази гадост ще ни изяде душиците!
— Наистина, още една проверка няма да навреди.
Локи погледна Рейнарт с благодарност.
— Не, Рейнарт, няма. Моля ви. Моля ви, проверете.
Доня Ворченца разтърка слепоочията си.
— Това вече е прекалено — заяви тя. — Стефан, моля те, затвори този човек на сигурно място, докато празненството приключи. В стая без прозорци, моля.
— Доня Ворченца! — настоя Локи. — Какво ви говори името Аврам Анатолиус?