— Трябва да изнесем тези проклети неща от галериите и да ги отнесем в Небесната градина — продължи той и сграбчи един от хората си за рамото. — Тичай към площадката за качване и слизане и намери лейтенант Раз елин. Кажи му да опразни Небесната градина по моя заповед. Кажи му, че до пет минути не искам там да е останало нито едно дете! Той знае какво да прави. Първо действай, после се извинявай.
— Развържете ми ръцете — рече Локи. — Скулптурите са тежки. Не съм от най-силните, но мога да помогна.
Доня Ворченца го изгледа с любопитство.
— Защо се върнахте да ни предупредите, мастер Трън? Защо просто не офейкахте?
— Аз съм крадец, доня Ворченца — отвърна той тихо. — Аз съм крадец, може би дори и убиец, но това е прекалено. Освен това възнамерявам да убия Раза. Щом той иска нещо, аз съм длъжен да го осуетя. Много е просто. — Той протегна ръце и тя бавно кимна.
— Можеш да помогнеш, но след това трябва да поговорим.
— Да, трябва, но се надявам този път да минем без игли — рече Локи. — Конте, бъди ми приятел и ме отърви от тия въжета.
Жилавият телохранител преряза вървите с един от ножовете си.
— Ха си пробвал да се ебаваш — закани се той, — ха съм те бутнал в резервоара и съм ги накарал да пуснат скулптурите върху теб.
Локи, Конте, Рейнарт, дон Салвара и няколко черноризци коленичиха и вдигнаха скулптурата. София погледа, погледа намръщена, а после си проби път до съпруга си и също я подхвана.
— Аз ще намеря Херцога — каза Ворченца. — Ще се погрижа той да бъде осведомен за ставащото. — И тя бързо излезе от галерията.
Като се препъваше, групата изнесе скулптурата по стълбите на горния етаж. Там ги чакаха още черноризци.
— Намерете всички скулптури! — ревна Рейнарт. — По осем човека за всяка! Намерете ги и ги отнесете в Небесната градина! В името на Херцога, разбутайте всички, които ви се изпречат на пътя! И, в името на всички богове, не ги изпускайте!
След малко многобройни групи от блъскащи се и ругаещи войници вече мъкнеха скулптурите подир групата на Рейнарт. Локи се задъхваше и се потеше. И другите не бяха по-добре.
— Ами ако това нещо се запали, както го мъкнем? — измърмори един от черноризците.
— Първо, ще ни опърли ръцете — рече София, зачервена от усилията. — После всичките ще се проснем в несвяст, преди да сме изкачили и шест стъпала, и ще бъдем Укротени. И след това ще станем малоумници, нали така?
Най-сетне изкачиха и последния етаж. Стражи и прислужници отскачаха встрани, докато те се тътреха по служебните коридори. На самия връх на кулата широко мраморно стълбище се виеше към Небесната градина покрай вътрешността на опушено прозрачните стени. Цял Камор се въртеше около тях, докато изкачваха спирала след спирала. Слънцето вече беше само половинка от белезникав медальон, потъващ зад извивката на западния хоризонт. Странни черни сенки увисваха от небето. Локи дълго ги гледа, докато най-сетне се досети, че това са висящите лози от Небесната градина, полюшвани от вятъра навън.
Десетки деца търчаха покрай тях и крещяха, подгонени от черноризците и навиквани от прислужниците. Стълбището излизаше в градината на покрива, която всъщност представляваше миниатюрна гора: маслинови и портокалови дървета и алхимични хибриди с шумолящи изумрудни листа, разлюлени от топлия вятър под безоблачното пурпурно небе.
— Къде е проклетият резервоар? — възкликна Локи. — Никога не съм се качвал тук.
— В източния край на градината — отвърна Лоренцо. — Навремето там си играех.
Под танцуващите клонки на плачеща върба те намериха резервоара — кръгло езеро с диаметър пет крачки, както бе обещала доня Ворченца. Без никакви предисловия пуснаха скулптурата във водата. Тя падна с оглушителен плясък, опръска двама от черноризците, потъна бързо, оставяйки подире си млечнобял облак във водата и се приземи с трясък на дъното.
Една по една и трите останали скулптури паднаха върху нея — и четирите вече бяха под оцветилата се в млечнобяло вода. Небесната градина гъмжеше от черноризци.
— А сега какво? — изпъшка Локи.
— Сега трябва да се изнасяме оттук — отвърна доня София. — Това въпреки всичко си е голямо количество Призрачен камък. Не искам никой да се навърта около него, пък ако ще и да е под вода. Не и докато не минат няколко часа.
Всички останали с най-голяма радост се съгласиха с предложението й.