6
Измамната светлина току бе започнала да изгрява, когато доня Ворченца отново ги посрещна в най-горната галерия на Гарвановия обсег. Трепкащите лъчи с призрачни цветове, блещукащи от кулите от елдерглас, се виждаха през високата врата към платформата за качване и слизане. Наоколо цареше суматоха — черноризци търчаха насам-натам и колчем се блъснеха в някой дон или доня, почваха да мърморят извинения.
— Това си е война — каза тя, когато семейство Салвара, Локи, Конте и Рейнарт се събраха около нея. — Да скрои подобно нещо, по-лошо и от масово убийство! Богове! Никованте свиква Нощното стъкло, Стефан. Доста напрегната нощ те чака.
— Полунощните? — попита той.
— Изкарай ги оттук всички до един — нареди Ворченца. — Бързо и тихомълком. Съберете се при Двореца на търпението и ги подготви за чанч. Ще ги разпратя навсякъде, където Никованте реши, че ще са най-полезни.
— Мастер Трън… — продължи тя. — Благодарни сме ви за стореното от вас. То ще ви спечели голямо признание. Но участието ви в тази афера вече приключи. Ще ви отведа под стража в Кехлибарено стъкло. Вие сте пленник, но си спечелихте някои привилегии.
— Глупости — отвърна Локи. — Дължите ми повече от това. Раза е мой.
— Раза — възрази доня Ворченца — сега е най-търсеният човек в цял Камор. Херцогът възнамерява да го смаже като муха. Царството му ще бъде нападнато, а Плаващия гроб — отворен.
— Идиоти! — кресна Локи. — Раза не командва Точните хора, той ги използва, неговата мамица! Плаващия гроб е празен; докато ние си говорим, Раза подготвя бягството си. Той не искаше да стане Капа, а просто да използва позицията, за да се докопа до Барсави и да ликвидира благородниците на Камор!
— Откъде знаете толкова много за намеренията на Раза, мастер Трън?
— Раза ме принуди да му помогна да надхитри Капа Барсави още по времето, когато се наричаше Сивия крал. Уговорката беше, че след това ще ме пуснат да си вървя, но той ме изхитри. Уби трима мои приятели и ми взе парите.
— Твоите пари?! — възкликна дон Лоренцо и сви юмрук. — Нашите, искаше да кажеш!
— Да — потвърди Локи. — И всичко, което взех от доня Де Маре, дон Джавариз и семейство Фелучия. Повече от четирийсет хиляди крони — цяло състояние. Раза ми го открадна. Не лъжех, когато казах, че парите вече не са у мен.
— Значи вече не притежавате нищо ценно — рече доня Ворченца.
— Казах, че вече не са у мен, не че не знам къде са — отвърна Локи. — Раза се е подготвил да ги изнесе контрабандно от града заедно с богатството на Барсави. Смятал е с тях да плати на своя Вързомаг.
— Тогава ни кажете къде са — рече доня Ворченца.
— Раза е мой — настоя Локи. — Свалят ме долу и ме пускат на свобода. Раза уби трима мои приятели и имам намерение да изтръгна гадното му сърце. Бих заменил цялото бяло желязо на Камор срещу тази възможност.
— В този град бесят хора, задето са откраднали няколко сребърника — рече доня Ворченца. — А вие предлагате да ви пуснат на свобода, след като сте откраднали десетки хиляди цели крони. Няма да стане.
— Това е моментът на истината, доня Ворченца — рече Локи. — Искате ли си парите обратно? Мога да ви кажа къде са. Веднага ще ви кажа къде да ги намерите, заедно с богатството на Барсави, което сигурно е значително. Единственото, което искам в замяна, е Раза. Тръгвам си свободен и убивам мъжа, който се опита да изличи от лицето на земята и вас, и всички благородници. Проявете разум — сега, когато вече познавате и лицето, и гласа ми, надали мога да се върна към предишната си кариера, поне не и тук, в Камор.
— Твърде много предполагате.
— Попречи ли Паякът на Камор на Капа Раза да напълни Гарвановия обсег с толкова Призрачен камък, че можеше да Укроти целия шибан град? Не, стори го Тръна на Камор, благодаря любезно. Всеки мъж, жена и дете тук тази вечер са здрави и читави само защото аз съм мека душица, да ме вземат мътните дано, не защото бие сте си свършили работата. Задължена сте ми, Ворченца. Вашата чест ви задължава. Дайте ми Раза ще получите и парите.
Погледът, който му отправи тя, можеше да накара водата да замръзне.
— Давам ви дума, мастер Трън — рече тя най-сетне, — че в замяна на заслугите ви пред Херцога и пред моите равни вие ще бъдете пуснат на свобода и ако се доберете до Раза преди нас, можете да го довършите, но ако не успеете, няма да ви се извинявам. А ако подновите дейността си и нашите пътища отново се пресекат, ще ви екзекутирам без съд и присъда.