— Изглежда ми справедливо. Ще ми е нужен меч — рече Локи.
— Щях да забравя.
За негова изненада капитан Рейнарт откопча колана си с рапирата и му го подхвърли.
— Намокрете я — рече той. — С благодарности от мен.
— Е? — рече доня Ворченца, когато Локи закопча колана около кръста си, над отличния син брич на Мераджио. — А сега за парите. Къде са?
— Северно от Зъбите на Камор — подхвана Локи — на частните докове са закотвени три лайнарски баржи. Нали ги знаете? Изкарват всичките боклуци и изпражнения извън града на север, към нивите.
— Разбира се — рече доня Ворченца.
— Раза е скрил богатството си в една от тях — рече Локи.
— В дървени сандъци, запечатани под пластове промазано платно, по очевидни причини. След като се измъкне от Камор, планът му е да пресрещне баржата на север и да разтовари съкровището. Всичко е там, под камарите лайна.
— Това е нелепо — възкликна доня Ворченца.
— Не съм казал, че отговорът ми ще е приятен — отвърна Локи. — Помислете си. Кое е последното място, където на някого би му минало през ум да търси укрити пари?
— Хммм. Коя от баржите?
— Не знам — отвърна Локи. — Знам само, че е едната от трите.
Ворченца погледна Рейнарт.
— Е — рече капитанът. — Има причини, поради които боговете са сметнали за уместно да създадат посочения човек.
— Ох, ужас! — възкликна Локи и преглътна буцата в гърлото си. „Изпипай го! — заповяда си той. — Много добре го изпипай!“ — Доня Ворченца, това не е приключило.
— За какво говорите?
— Кораб, баржи, бягство. Мислех си. Докато го кълцах с ножа, Соколаря ръсеше всякакви странни шегички. Дразнеше ме за нещо, но досега не бях успял да се досетя за какво. Чумавия кораб. „Задоволство“. Трябва да го потопите.
— Това пък защо?
— Той принадлежи на Анатолиус — отвърна Локи. — Според Соколаря Анатолиус е бил пират и се е подвизавал в Морето от бяло желязо и е трупал богатства, за да може да наеме Вързомаг и да се върне в Камор, за да си отмъсти. „Задоволство“ е негов кораб. Но Анатолиус не възнамерява да избяга с него — след като напусне града, той ще се отправи на север нагоре по Анджевин.
— С каква цел?
— Соколаря подхвърляше намеци за резервен план — отвърна Локи. — Този чумав кораб е резервният план. Той не е пълен с трупове, доня Ворченца. Има малоброен екипаж — мъже, които са оцелели след допира с Черния шепот, като Таласъмите на Херцога. Малоброен екипаж и трюмове, пълни с животни — кози, овце, магарета. Мислех си, че Соколаря просто се опитва да проявява непочтителност… но помислете си…
— Животните могат да пренасят Шепота — рече Рейнарт.
— Да — потвърди Локи. — Болестта не ги убива, но те могат да заразят нас, това е адски сигурно. Потопете шибания кораб, доня Ворченца. Това е другият удар на Раза. Ако разбере, че не е успял да ликвидира благородниците, той може да се опита да отмъсти на целия град. Последният му шанс.
— Лудост — прошепна доня Ворченца, но изглеждаше наполовина убедена.
— Анатолиус вече се опита да изтреби благородниците на Камор до крак, до последното дете! Той е луд, графиньо Кехлибарено стъкло. Как мислите, че ще реагира, когато се ядоса? Остава само хората му да подкарат кораба към кея и да пуснат животните. Или може би само да метнат някоя и друга овца в града с катапулта. Потопете шибания кораб.
— Мастер Трън — каза доня Ворченца. — Вие имате странно нежна душа за крадец с вашите апетити.
— Аз съм заклет брат на Безименния Тринайсети, Уродливия страж, Благодетеля — отвърна Локи. — Аз съм жрец. Не съм спасил хората в тази кула само за да видя как моят град ще измре. В името на благоприличието, доня Ворченца, в името на благоприличието, потопете проклетия кораб! Умолявам ви!
Тя се вгледа в него над стъклата на пенснето си, после се обърна към Рейнарт.
— Капитане — произнесе тя бавно. — Вървете при поста с фенера на платформата за качване. Предайте светлинни съобщения на Арсенала и Остатъците.
Тя скръсти ръце на корема си и въздъхна.
— По мое нареждане и в името на Херцог Никованте, потопете „Задоволство“ и застреляйте всеки оцелял, който се опитва да стигне до брега.
Локи въздъхна облекчено.
— Благодаря ви, доня Ворченца. А сега — моята клетка за спускане?
— Вашата клетка за спускане, мастер Трън… Давам ви дума незабавно да ви подготвят такава. Ако боговете отредят вие да се доберете до Капа Раза, преди моите хора да го открият… Нека ви дават сила!