— Тях ги закриляше Тайния мир — отвърна Сивия крал. — Те бяха паразити, виновни по рождение. Спести си аргументите, жрецо. Да не мислиш, че аз самият не съм си ги повтарял толкова нощи подред, че не мога да ги преброя, през последните двайсет и две години.
Сивия крал направи крачка напред и върхът на рапирата му се вдигна към Локи.
— Ако беше в моя власт — продължи той, — бих изравнил този град със земята и бих изписал имената на семейството ми в пепелта.
— Ила джустика веи кала — прошепна Локи и направи нова крачка напред. Сега едва две крачки разстояние разделяше двамата мъже. Той извади рапирата на Рейнарт от ножницата и застана в гард.
— Правосъдието е червено. — Сивия крал застана срещу Локи, който бе приклекнал, а острието на рапирата му сочеше земята — позиция, която каморските фехтовачи наричаха „Причакващият вълк“. — Да, наистина.
Локи нападна, преди Сивия крал да е довършил изречението. Само за миг стрелналата се стомана проблесна във въздуха между двамата. Кралят парира и атакува на свой ред със скорост, превъзхождаща тази на Локи. Ламора успя да избегне удара само с недостоен отскок назад. Приземи се в приклекнала позиция, протегнал лявата си ръка, за да не се търколи презглава върху твърдата дъсчена палуба.
Той предпазливо заобикаля в кръг по посока на плонжа си, все така с прегънати колене. В лявата му ръка като по магия се появи кама. Той я завъртя няколко пъти.
— Хммм — обади се Сивия крал. — Кажи ми, че нямаш намерение да се биеш по верарски. Намирам тази школа за безинтересна.
— Както ви е угодно. — Локи размаха подканващо камата. — Ще се опитам да не оплескам наметалото ви с кръв.
С театрална въздишка Сивия крал извади от пояса си кама с тънка дръжка — беше двуостра, и я протегна така, че остриетата й се разтвориха пред него във въздуха като челюсти. После направи два подчертани подскока напред.
Локи хвърли поглед към краката на противника си за част от секундата и твърде късно разбра, че онзи точно на това и разчиташе. Отскочи надясно и едва успя да парира с камата. Замахът на Сивия крал разсече въздуха на два пръста разстояние от лявото му рамо. Пресрещна камата на Краля, сякаш се беше подготвил нарочно. И отново Краля бе твърде бърз.
Няколко отчаяни мига двамата мъже бяха напълно увлечени в битката — остриетата им тъчаха сребърни призраци във въздуха, кръстосваха се и отхвърчаха встрани, финтираха и правеха лъжливи финтове, мушкаха и отбиваха. Локи се измъкваше на косъм от по-дългите и по-мускулести удари на Сивия крал, а Краля с лекота пресрещаше и отбиваше всяко негово нападение. Най-сетне двамата отхвърчаха в различни страни и застанаха един срещу друг задъхани, като се гледаха с решителната, непоколебима омраза на биещи се кучета.
— Хммм — рече Сивия крал. — Доста ме просвети.
И почти небрежно нападна с рапирата. Локи отново отскочи назад и отби вяло, връх до връх, като момче, което тренира от няма и седмица. Очите на Сивия крал светнаха.
— Съвсем ми просветна. — И отново небрежен удар. Локи отново отскочи назад. — Тебе всъщност не те бива много-много в това, нали?
— Би било в моя полза да си мислиш така, нали?
Щом чу това, Сивия крал се разсмя.
— О, не. Не, не, не. — С един решителен жест той захвърли наметалото и връхната си дреха на земята. Налудничава усмивка бе врязала дълбоки бръчки върху изпитото му лице. — Стига вече блъфиране. Стига вече игрички.
И нападна Локи — краката му се движеха толкова бързо, че не можеше да ги различиш, а жестокостта му не можеше да се мери с нищо, което Локи си спомняше. Зад кинжала му стояха двайсет години опит и двайсет години най-черна омраза. Някаква мъничка, отстранена част от ума на Локи хладно отбеляза, че не може да се мери с противника си, докато той отчаяно отбиваше отново и отново и следеше фантомните удари с очи и ръце, а острието на Сивия крал пробиваше плата и плътта.
Веднъж, два пъти, три пъти — между вдишванията острието на Сивия крал пееше и хапеше лявата китка, предмишницата и бицепса на Локи.
Хладната изненада го порази по-силно от болката от ударите, а после топлата кръв потече по изпотената му кожа, като дяволски го гъделичкаше, а издън стомаха му се надигна вълна от гадене. Камата изпадна от ръката му окървавена, но не от кръвта на този, когото трябваше.
— Най-сетне опряхме до нещо, от което не можеш да се измъкнеш с преструвки, мастер Ламора. — Сивия крал изтръска кръвта на Локи от върха на рапирата си и я наблюдаваше как плисна върху дървената палуба в дъга. — Сбогом.