Джийн не проговори няколко минути. Двамата съзерцаваха Желязно море, по което бели гребени се застигаха и заливаха с все по-ускоряващ се ритъм.
— Извинявай — рече Джийн. — Думите нещо ми избягаха. Благодаря ти, Локи.
— Горе главата. Ти поне можеш да мърдаш повече от шибана попова лъжичка на сухо. Погледни моя малък замък от промазан плат.
Локи въздъхна.
— Значи това била победата — рече той.
— Да — отвърна Джийн.
— Да ходи да си го начука в такъв случай — рече Локи.
И отново — тишина и дъжд.
— Локи — обади се най-накрая Джийн колебливо.
— Да?
— Ако нямаш нищо против, че те питам… но как ти е истинското име?
— О, богове! — усмихна се немощно Локи. — Не може ли поне една тайна да имам?
— Ти знаеш моето.
— Да, но ти и без това само него си имаш.
— Не е честно така.
— Ох, добре де — кандиса Локи. — Ела тука.
Препъвайки се, Джийн дойде до купчината сандъци, върху която лежеше Локи, и се наведе към него. Локи прошепна на ухото му пет срички и Джийн се опули.
— Знаеш ли — рече той, — аз самият бих предпочел Локи пред това!
— На мен ли го казваш! — възкликна Локи.
Галеонът отплава на юг и ги остави зад себе си бурните ветрове, а последните проблясъци на Измамната светлина помръкнаха подире им. Светлините гаснеха в мрака, а после изчезнаха завинаги и само дъждът се лееше като стена над морето.
Благодарности
Буца невероятен късмет падна от небето и ме тресна по главата, когато този роман бе избран за публикуване. Дължа много благодарности на Саймън Спантън, Джилиан Редфиърн, Кристина Куявинска, Хана Уитейкър и Сюзан Хауи от „Орион букс“, да не споменавам за Ан Гроел от „Бантам“ и, разбира се, Деана Хоук.
Цяло село си трябва, за да подхранва егото на дебютант в литературата (или да го озаптява при нужда). Не бих могъл да искам по-щедри и търпеливи поддръжници от моите родители Джил и Том Линч, нито нещо щеше да е същото без енергичния екип от мъдреци поганци от интернет: Гейб Шуинар, Матю Уудринг Стоувър, Кейдж Бейкър, Боб Урел, Самър Брукс, М. Лин Букър, Крис Билет, Габриел Меса, Алекс Бърман, Клъки, Нейт Блуменфелд, Иля Попов, Ариел и всички останали, включително читателите и участниците в ролевата игра „Дела, не думи“.
Също благодаря на близките и далечните приятели — Джейсън Маккрей, Дарън Уайъленд, Клио Макадамс, Джейсън Стивънс, Пег Кер, Филип Шил, Брадфорд Уокър, Дж. Х. Франк, Джейсън Сартин, Абра Стафин-Вибе, Сами и Луис, Майк и Беки, Бриджет и Джо, Ани и Джосая, Ерик и Аман, Майк и Лора, Пол, Ейдриън, Бен и Джени Роуз, Аарон, Джеси, Крие и Рен, Анди Нелсън и последна поред, но не и по значение — Роуз Милър, която още не е достатъчно пораснала, че да се юрне с нас, но ние въпреки това я вземаме.
Ню Ричмънд, Уисконсин,
16 септември 2005