— Е… — Окови вдиша от дима и го задържа особено дълго, сякаш тютюнът можеше да го изпълни с проникновение, и извърна очи. Когато най-сетне издиша, издиша малки кълба дим. Те оформиха кълбящи се полумесеци, които потрептяха във въздуха и се разтвориха в мъглата. Изкашля се и пак се обърна към момчето. — Е, ти несъмнено си разбрал цената на добрите намерения, нали? Бой с пръчки. Сервиране и чистене. Хе-хе. Да, горкият Веслин е бил сервиран и изчистен. Как го направи старият ти господар?
— Нямаше го няколко часа и когато се върна, ги причака. В стаята на Веслин. Когато Веслин и Грегор се върнаха тази вечер, наблизо имаше по-големи момчета и те не можеха никъде да отидат. И после… Господарят просто ги уби. И двамата. Преряза гърлото на Веслин, а после… някои от другите казаха, че гледал Грегор известно време, без да казва нищо, а после просто… — Локи бодна във въздуха с два пръста, също както го беше посочил Окови преди малко. — Убил и Грегор.
— Разбира се! Горкият Грегор. Грегор Фос, нали? Едно от сирачетата късметлии, достатъчно голямо, че да си запомни и фамилията, не като тебе. Разбира се, че бившият ти господар е убил и него. Двамата с Веслин бяха първи приятели, нали? Две глътки от една и съща бутилка. Елементарно е било да предположи, че единият ще знае, че другият крие цяло богатство под камък. — Окови въздъхна и разтърка очи. — Елементарно. Е, след като си разказа историята, искаш ли да ти посоча къде си прецакал всичко? И да ти обясня защо повечето от твоите приятелчета от Улиците, които са ти помогнали да гепиш тая монета от бяло желязо, ще умрат, преди да съмне?
Втора глава
Втори допир на Острозъбото представление
1
Денят на лентяя, единайсетият час на предобеда, Подвижния пир. Слънцето, отново гибелно бяло като диамант в огъня, прогаряше дъга в безоблачното небе и лееше жега, която пареше по кожата. Локи стоеше под копринената тента на баржата за удоволствия на дон Салвара, облечен в дрехите и маниерите на Лукас Феруайт, и гледаше как гуляйджиите прииждат.
Вляво от него имаше трупа танцьори с въжета, покачена на плаваща платформа; четирима от тях бяха застанали под формата на ромб на разстояние петнайсет стъпки един от друг. Дълги копринени въжета в ярки цветове бяха опънати между танцьорите, увити около ръцете, гърдите и вратовете им — сякаш всеки от тях дърпаше едновременно по четири-пет нишки. Тези нишки образуваха между танцьорите постоянно менящи се фигури, а по тази мрежа на хитроумни закачалки бяха окачени всевъзможни дребни предмети — мечове, ножове, палта, ботуши, стъклени статуетки, искрящи джунджурии. Всички тези нещица бавно и постепенно се движеха в различни посоки, докато танцьорите въртяха ръце и люлееха бедра, като развързваха старите възли и завързваха нови, по-стегнати, с неправдоподобно плавни жестове.
Това беше малко чудо в неспирния поток от чудеса, сред които баржата на дон и доня Салвара далеч не беше най-незначителното. Мнозина от аристократите прекарваха по вода дървета до и от градините си, но домакините на Локи първи бяха отишли крачка по-напред — тяхната баржа беше миниатюрна плаваща градина. Дълга може би петдесет стъпки и широка двайсет, тя представляваше дървен правоъгълник с две корита, напълнени с почва, в която бяха засадени дузина дъбови и маслинови дървета. Стволовете им бяха в еднакъв цвят — черни като нощта, а шумолящите им каскади от листак — неестествено смарагдовозелени и блестяха като лакирани, показна изява на тънката наука алхимична ботаника.
Широки кръгли стъпала, изпъстрени с петна от шарена сянка, опасваха някои от тези дървета и водеха до наблюдателницата на дона, покрита с копринен балдахин и удобно настанена сред клоните, за да могат наблюдаващите да съзерцават безпрепятствено разкрилата се пред тях гледка. От двете страни на този показно разкошен къс плаваща гора бяха подредени двайсет наети гребци, настанени върху странични поплавъци, които крепяха изключително тежката централна част на яхтата да не се катурне. Наблюдателницата спокойно побираше двайсет души. Тази сутрин там бяха само Локи и Джийн, донът и донята и вечно бдителният Конте, който в момента наливаше напитки от шкафче, така изкусно обзаведено, че би могло да бъде сбъркано с аптекарска лаборатория. Локи отново извърна поглед към танцьорите с въжета — чувстваше някакво странно сродство с тях. Те не бяха единствените тази сутрин, които разполагаха с изобилие от възможности да прецакат едно добре изпипано представление.