— Мастер Феруайт, облеклото ви! — Доня Салвара се беше облегнала до него на предния парапет на наблюдателницата, ръцете й се намираха на няма и педя от неговите. — Прекрасно бихте изглеждали у вас в Емберлен през зимата, но защо трябва то да ви причинява страдания през нашето лято? Сигурно ще станете червен като роза от пот! Не може ли да свалите нещо?
— Аз… госпожо, аз, уверявам ви… се чувствам съвсем удобно. — О, тринайсет богове, та тя флиртуваше с него! И усмивчицата, която ту се прокрадваше, ту изчезваше по лицето на нейния съпруг, подсказваше на Локи, че семейство Салвара са си го наумили предварително. Малко сърдечно женско внимание, за да се смути недодяланият търговец — идеално отработено и съвсем в реда на нещата. Игра преди играта, така да се каже. — Намирам, че неудобствата, които тези дрехи ми създават във вашия… твърде интересен климат, само… ме предизвикват. Да се съсредоточа. Държат ме нащрек, разбирате ли. Така съм по-добър, ъъ, в работата си.
Джийн, който стоеше няколко крачки по-назад от двамата, прехапа език. Да пускаш блондинки на Локи Ламора беше горе-долу същото като да храниш акули с марули, а доня София беше много руса — от онези разкошни терински рядкости с кожа като горен кехлибар и коси с цвета на бадемово масло. Погледът й бе дълбок и прям, заобленостите на тялото й — изкусно подчертани от тъмнооранжева лятна рокля с кремава фуста, която надзърташе под подгъва. Е, Салвара имаха късмета да се натъкнат на крадеца с най-особения и проклет вкус за жени. Джийн можеше да се възхищава на донята и за двама им — и без това неговата ограничена роля днес (и „раните“ му) не му позволяваше друго.
— Нашият мастер Феруайт е изработен от необикновено крепко вещество, скъпа моя. — Дон Лоренцо се облегна на далечния ъгъл на предния парапет, облечен в свободни копринени дрехи и оранжева жилетка, която подхождаше по цвят на роклята на жена му. Белите му шалчета бяха вързани свободно, по модата, и само последното копче на жилетката му беше закопчано. — Вчера изяде боя на живота си, а днес носи вълна като за петима и предизвиква слънцето да изпепели всичко. Длъжен съм да отбележа, че се чувствам все по-доволен от себе си, затова че успях да ви удържа далеч от хватката на Якобо, Лукас.
Локи удостои усмихнатия дон с леко кимване и подходяща неловка усмивка.
— Поне пийнете нещо, мастер Феруайт. — Дланта на доня София покри за миг дланта на Локи, колкото той да усети многобройните мазоли и химически изгаряния, които никакъв маникюр не можеше да скрие. Значи тя беше истински алхимик ботаник. Тази баржа беше нейна непосредствена ръчна изработка, освен че беше разработена от нея. Забележителен талант — което предполагаше, че тази жена добре си прави сметките. Лоренцо очевидно беше по-импулсивният и ако имаше достатъчно ум, щеше да претегли мнението на жена си, преди да се съгласи, на което и да е от предложенията на Лукас. Затова Локи я удостои със срамежлива усмивка и притеснена кашлица. Нека си мисли, че се е хванал.
— Едно питие би било много приятно — рече той, — но се боя, че няма как да предвидите как ще ми се отрази, любезна доня София. Много пъти съм сключвал сделки във вашия град и знам как се пие тук, когато мъжете и жените разговарят делово.
— Утрото е да се трудиш, а нощта — да се каеш — рече дон Салвара, дръпна се от парапета и махна на слугата си. — Конте, според мен мастер Феруайт току-що помоли за питие, не по-слабо от „Джинджифилово обгаряне“.
Конте сръчно пристъпи към изпълнение на молбата — първо избра висока кристална гарафа за вино, в която наля два пръста най-чисто каморско джинджифилово масло с цвета на пърлена канела. Към това добави щедра доза млечнобяла крушова ракия, последвана от прозрачна силна напитка на име адженто, което всъщност беше вино за готвене, ароматизирано с ряпа. След като разбърка коктейла, Конте уви мокра кърпа около пръстите на лявата си ръка и посегна към покрития мангал, който димеше отстрани на шкафа с напитки. Извади изящна метална пръчка, чийто връх сияеше в оранжевочервено, и я топна в коктейла. Чу се силно съскане и над напитката се вдигна облаче ароматна пара. След като пръчката бе закалена, Конте разбърка питието бързо и сръчно три пъти и го поднесе на Локи на тънък сребърен поднос.