Локи бе упражнявал този ритуал много пъти през годините, но щом студеният огън на „Джинджифиловото обгаряне“ докоснеше устните му (и изпълнеше и най-малката пукнатина с пареща жега и очертаеше всяка пролука между зъбите и венците му с изтънчена болка още преди да започне да обработва езика и гърлото), той така и не успяваше да потисне напълно спомените от Хълма на сенките, от поученията на Създателя на крадци, от течния огън, който сякаш пропълзяваше в синусите му и изгаряше очите му отвътре, докато не го обземеше желание да ги изтръгне. Да изрази неприятно чувство при първата глътка беше много по-лесно, отколкото да се преструва, че изпитва някакъв интерес към донята.
— Несравнимо! — Той се изкашля и после с бързи спазматични движения отпусна съвсем мъничко възлите на черните си шалове. Семейство Салвара едновременно разцъфнаха в очарователни усмивки. — Отново ми се напомня защо толкова успешно ви продавам по-деликатни питиета.
2
Веднъж месечно на Подвижния пазар не се търгуваше. Всеки четвърти Ден на лентяя търговците не навлизаха в големия покрит кръг на река Анджевин — вместо това плаваха или хвърляха котва наблизо, а половината град се изсипваше да гледа Подвижния пир.
Камор никога не бе притежавал голям амфитеатър от камък или от елдерглас, а бе придобил любопитния обичай за всеки Пир да изгражда наново кръга за зрители. Грамадни многоетажни наблюдателни баржи се докарваха и се закотвяха здраво за каменния вълнолом около Подвижния пазар — приличаха на плаващи отрязъци от сърцевината на грамаден стадион. Всяка баржа бе държана от съперничещи си семейства или търговски комбини и пременена с уникална премяна. Баржите се конкурираха свирепо помежду си, за да напълнят местата си, а кавгите между редовните клиенти на особено обичаните от тях не бяха рядкост.
След като се подредят, тези баржи оформяха дъга, опасваща около половината обиколка на Плаващия пазар. Оставяха канал, за да минават лодките, които навлизаха или отплаваха от спокойните води в центъра, а останалата част от периферията бе запазена за баржите за удоволствия на аристокрацията. На всеки Пир те наброяваха поне стотина, и поне още половината на това отгоре — на големи празници като този; само някакви си седмици оставаха до средата на лятото и Деня на промените.
Още преди представленията да започнат, Подвижния пир си беше цял спектакъл сам по себе си — огромна вълна от богати и бедни, дошли с лодки и на крака, се блъскаха за места в традиционната надпревара, така обичана заради липсата на правила. Присъствието на жълтурковците винаги беше мощно, но по-скоро, с цел да предотвратява караниците и свиванията, отколкото безредиците изобщо. Пирът бе вакханалия, в която участваше целият град, хулиганско обществено мероприятие, което Херцогът с удоволствие плащаше от хазната си. Малко неща можеха да се сравнят с един хубав Пир, когато трябва да извадиш зъбите на всякакви размирици още преди да са назрели.
Въпреки копринения балдахин Локи и неговите домакини усещаха жегата на наближаващото пладне и я съчетаваха с пиенето на „Джинджифилови обгаряния“, докато съзерцаваха в трептящата мараня как хиляди каморци се тълпят по баржите за простолюдието. Конте бе приготвил еднакви напитки за господаря и господарката си (макар може би с капка по-малко джинджифилово масло), които Грауман им поднесе, както диктуваше каморският етикет в подобни случаи. Чашата на Локи бе полупразна — течността се бе превърнала в разширяващо се кълбо от топлина в стомаха му и ярък спомен в гърлото му.
— По същество — рече той най-сетне. — Вие двамата бяхте… толкова любезни към мен и Грау. Съгласих се да ви се отплатя, като ви разкрия делото, довело ме тук, в Камор. Така че нека поговорим за него, ако ви е угодно.
— Никога през живота си не сте имали по-нетърпелива публика, мастер Феруайт. — Наетите гребци на дона вече ги вкарваха сред самия Подвижен пир и те наближаваха десетки по-традиционни баржи за удоволствия, някои от които — гъмжащи от десетки и стотици гости. Очите на Салвара искряха от алчно любопитство. — Разказвайте.
— Кралството на Седемте същини се разпада по шевовете — въздъхна Локи. — Това не е тайна.
Донът и донята отпиха безизразно от чашите си и продължаваха да мълчат.
— Кантонът Емберлен е периферен за основния конфликт. Но и граф фон Емберлен, и Черната маса работят в различни, ъъ, посоки, за да бъде вкаран в големи злини.
— Черната маса? — попита донът.