— Моля за прошка. — Локи отпи мъничка глътка от питието си и огънят се процеди под езика му. — Черната маса ние наричаме съвета на най-влиятелните търговци в Емберлен. Моите господари от Дома на Бел Остер са сред тях. Във всяко едно отношение, освен войската и въпроса с данъците, те управляват кантона Емберлен. Графът им е омръзнал, а също и Търговските гилдии в останалите шест кантона на Същините. Омръзнали са им ограниченията. Емберлен богатее чрез нови начини на мислене и предприемчивост. Черната маса смята старите гилдии за камък на шията си.
— Любопитно е — забеляза донята, — че казвате „си“, а не „ни“. Това има ли значение?
— До известна степен. — Още една глътка от питието. Миг на престорено нервничене. — Домът на Бел Остер е съгласен, че гилдиите вече са надживели своята полезност, че търговските практики от миналите векове не бива да бъдат вкаменявани от закона на гилдиите. Но не е задължително да се съгласяваме… — той отпи нова глътка и се почеса по тила — … граф фон Емберлен да бъде свален, докато отсъства от кантона заедно с по-голямата част от войската си и развява своето знаме на страната на своите братовчеди Парлей и Сомней.
— Свети Дванайсет! — Дон Салвара тръсна глава, все едно да прогони от нея току-що чутото. — Не може да са сериозни! Емберлен е… по-малък от Камор! Открит към морето от две страни! Невъзможен за отбрана!
— И все пак подготовката тече. Банките и търговските къщи на Емберлен имат четири пъти по-голям оборот от следващия по богатство кантон в Същините. Черната маса е зациклила на това. Редно е златото да се смята за потенциална сила. Черната маса обаче греши, като си въобразява, че то е пряка сила само по себе си. — Той нарочно допи питието си на една продължителна глътка. — След два месеца бездруго ще избухне гражданска война. Ще последва истинска каша. Страда и Дворим, Разул и Стриг… Всички острят ножове и се перчат с хората си. Ала, както казваме, търговците на Емберлен се готвят да арестуват останалата аристокрация в отсъствие на графа. Да завземат флотата. Да построят дига от „свободни граждани“. Да платят на наемници. Накратко, ще се опитат да се отцепят от Същините. Неизбежно е.
— И какво общо има това конкретно с идването ви тук? — Ставите на донята, сключени около нейната гарафа, бяха побелели. Тя схващаше напълно значимостта на историята, разказвана от Феруайт. Битка, по-велика от всички през вековете, гражданска война, обхванала целия Север и придружена от вероятен икономически крах.
— По мнение на моя господар, Домът на Бел Остер, плъховете в трюма имат твърде малък шанс да завладеят кормилото на кораба, който върви към сблъсък със сушата. Но същите тези плъхове като нищо могат да напуснат кораба.
3
В центъра на Подвижния пир във водата бяха потопени многобройни железни клетки. Някои от тях крепяха дървени платформи, върху които можеха да заставаш изпълнители, жертви, бойци и помощници. В няколко особено масивни клетки се мятаха тъмни силуети, които кръжаха злокобно под прозрачната сива вода. Закотвени здраво платформи показваха танцьори с въжета, хвърлячи на ножове, акробати, жонгльори, изпълнители на силови номера и други любопитни гледки. Възбудените крясъци на викачи с дълги месингови рупори кънтяха над водата.
Първи на всеки Пир бяха Наказателните борби, в които дребни престъпници от Двореца на търпението кандидатстваха за неравни битки в замяна на намаляване на присъдата или малко подобрение на условията за живот. В момента с тях се бореше един ничавецо (Наказваща ръка) с огромни мускули, член на домашната гвардия на Херцога. Войникът бе облечен с доспехи от черна кожа с блестящ стоманен нагръдник, окичен с прясно отрязана перка на гигантска летяща риба. Люспи и гръбнаци лъскаха, докато той се разхождаше напред-назад под яркото слънце и с привидно спокойствие мушкаше наоколо с прът с железен връх.
Ничавецо стоеше на платформа — малка, но стабилна, — заобиколен от плоски дървени площадки, подредени една до друга във водата на една ръка разстояние. Тези люшкащи се, нестабилни платформи бяха заети от около две дузини хилави, мръсни затворници, всеки въоръжен с малка дървена тояга. Едно добре организирано съвместно нападение би могло да надвие над техния облечен в броня мъчител, но нравът на тази пасмина като че изключваше съдействието. Те нападаха ничавецо самостоятелно или на малки групи и един подир друг окапваха, след като прътът издрънчеше в главите им. Малки лодки обикаляха и вадеха безчувствените затворници, преди навеки да са потънали във водата. Херцогът бе милостив и не позволяваше Наказателните борби да са умишлено смъртоносни.