— Ммм. — Локи протегна празната си гарафа само за секунда. Конте я грабна от ръката му с грацията на фехтовач, разоръжаващ противника си. Когато лакеят на дона се запъти към шкафа с напитките, Локи се прокашля:
— Няма нужда да пълниш точно тази чаша веднага, Конте. Твърде, твърде любезен си. Но с ваше позволение, господарю и господарке Салвара, бих искал да ви поднеса два дара. Единия просто като отплата за гостоприемството. Другия… Е, ще видите.
Локи щракна с пръсти и Джийн кимна. Набитият мъж отиде до дървената маса до шкафа с напитки и сложи на нея два тежки кожени куфара, всеки от тях — с обковани с желязо ъгли и малки железни ключалки, зашити в кожата. Остави ги така, че семейство Салвара да ги вижда, и се дръпна, за да може Локи да отключи куфарите с изящно ключе, изрязано от слонова кост. От първия куфар той извади буренце от бледо ароматно дърво, около стъпка високо и наполовината в диаметър, и го подаде на дон Салвара, за да го огледа. Прост черен надпис върху бъчвата гласеше:
БРАНДВИН ОСТЕРШАЛИН 502
Дъхът на дон Лоренцо излезе със свистене през зъбите. Може би дори и ноздрите му затрептяха, въпреки че Локи запази лицето на Лукас Феруайт учтиво безизразно.
— О, Дванайсет богове, 502! Лукас, ако случайно ви се е сторило, че ви упреквам за вашия отказ да се разделите със стоката си, моля ви, приемете най-дълбоките ми…
— О, няма нужда, няма нужда. — Локи вдигна ръка и повтори онзи жест на дона, с който той измъкваше думи от въздуха. — За вашата храбра намеса в моя полза, дон Салвара, и за превъзходното ви гостоприемство тази сутрин, прекрасна доня, моля ви, приемете това малко украшение за вашите изби.
— „Малко“! — Донът пое буренцето и го залюля, все едно беше бебе, родено преди няма и пет минути. — Аз… имам 506 и две буренца 504. Не знам някой в Камор да има 502, освен може би Херцогът.
— Е — рече Локи. — Моите господари държат няколко подръка, особено откакто се разнесе мълвата, че точно тази смес е особено добра. Ползваме ги, за да… разчупваме леда при обсъждане на въпроси от изключителна делова важност. — В действителност това буре представляваше инвестиция от почти осемстотин пълни крони и пътешествие по море нагоре по брега до Ашмир, където Локи и Джийн сполучиха да го спечелят на карти от един ексцентричен дребен благородник. Повечето пари всъщност бяха отишли за избягване и подкуп на убийците, които старецът бе пратил впоследствие да му върнат имуществото. Реколта 502 беше станала едва ли не прекалено скъпа за пиене.
— Какъв великодушен жест, мастер Феруайт! — Доня София промуши ръка през лакътя на съпруга си и му се усмихна властно. — Лоренцо, любов моя, трябва по-често да спасяваш чужденци от Емберлен! Толкова са очарователни!
Локи се прокашля и пристъпи от крак на крак.
— Ех, едва ли, господарке. А сега, дон Салвара…
— Моля ви, наричайте ме Лоренцо.
— Е, дон Лоренцо, това, което ще ви покажа сега, е свързано съвсем пряко с причината да дойда тук. — От втория куфар той извади подобно буренце, но то бе белязано само с едно стилизирано „А“, оградено от лозов венец.
— Това — рече Локи — е образец от миналогодишната реколта.
Дон Салвара изтърва буренцето с 502.
Донята с момичешка пъргавост го прихвана още във въздуха с десния си крак и го пусна на палубата, където то се приземи с леко тупване вместо с удар, който би го нацепил на трески. Но тя загуби равновесие и изтърва гарафата с „Джинджифилово обгаряне“, която падна зад борда и потъна двайсет стъпки под водата. Двамата Салвара се подкрепиха взаимно и донът отново вдигна буренцето с 502 с разтреперани ръце.
— Лукас — рече той, — вие несъмнено… несъмнено се шегувате.
4
На Локи не му беше особено лесно да яде, докато гледа как дузина плувци са разкъсвани от дяволска риба Джереши, но реши, че важният търговец от Емберлен сигурно е виждал и по-големи страхотии по време на въображаемите си морски пътешествия, и се погрижи да прикрие истинските си чувства.
Пладне отдавна бе превалило. Наказателните борби бяха свършили и Майсторите на Пира бяха преминали към Съдебните наказания. Това бе учтивият начин да се каже, че мъжете във водата са убийци, изнасилвачи, поробители, подпалвачи и така нататък, избрани да бъдат зрелищно екзекутирани за забавление на тълпите на Пира. Формално те бяха въоръжени и биха получили намаление на присъдата, ако успееха по някакъв начин да убият звяра, който пускаха насреща им, но зверовете винаги бяха толкова гадни, колкото оръжията им — смехотворни, и затова в по-голямата си част осъдените загиваха.