Пипалата на дяволската риба бяха дълги дванайсет стъпки, точно колкото треперещото й тяло на сиви и черни ивици. Чудовището беше затворено в кръг от клетки и платформи с обиколка шейсет стъпки и с пищящи, мятащи се, цапащи във водата хора, повечето от които отдавна бяха изтървали тънките си кинжали в нея. Изнервени стражи, въоръжени с арбалети и пики, надзираваха платформите и бутаха затворниците обратно във водата, ако се опитат да се измъкнат от нея. От време на време дяволската риба се преобръщаше в разпенената червена вода и Локи мярваше черното око без клепач, голямо колкото купа за супа, такава, каквато той държеше в момента.
— Още, мастер Феруайт? — Конте се приближи със сребърния супник с охладена супа в ръце: бялото месо на скариди от Желязно море плуваше в гъст червен доматен сос, подправен с чушки и лук. Дон и доня Салвара имаха твърде особен усет към смешките.
— Не, Конте, много си любезен, но засега се заситих. — Локи остави купата си до отпушеното буре с „559“ (всъщност бутилка обикновена 550 за 50 крони, щедро смесена с най-немилосърдния ром с ужасно надута цена, който Джийн бе успял да докопа) и отпи от кехлибарената течност. Дори и смесен с гадост, фалшификатът имаше превъзходен вкус. Грауман стоеше нащрек зад домакините на Локи, настанени срещу него на малка интимна масичка от излъскано с масло сребърно дърво. Доня София си играеше разсеяно с желираните портокалови резени, тънки като хартия и наредени във венец под формата на ядливи лалета. Дон Лоренцо се беше вторачил в чашата с ракия в ръцете му, все така облещен.
— Струва ми се почти… светотатство! — Въпреки изразеното чувство донът отпи голяма глътка. Задоволството бе изписано по лицето му. В далечината зад него нещо, вероятно разкъсан торс, прелетя във въздуха и цопна във водата. Тълпата ревна одобрително.
Остершалинската ракия бе прочута с това, че отлежаваше минимум седем години след дестилацията и смесването — за външни хора бе невъзможно да турят ръка на буре от нея по-рано от това. На служителите на Дома на Бел Остер дори им забраняваха да говорят за количествата, които още не са в продажба. Местонахождението на избите за отлежаване беше тайна, за която се твърдеше, че се пази и с цената на убийства, ако е нужно. Дон Лоренцо загуби ума и дума, когато Локи най-спокойно му предложи буренце 559, и едва не повърна, когато той, пак така спокойно, счупи печата и предложи да я изпият с обяда.
— Така е — изкиска се Локи. — Ракията е религията на моя дом. Край нея ние пристъпваме на пръсти. — Той спря да се усмихва и бързо прокара пръст по гърлото си. — Възможно е да сме единствените в историята, които са пили неотлежала ракия към супата си. Мислех, че може да ви се понрави.
— Нрави ми се! — Донът разлюля течността в чашата си и впери поглед в нея като хипнотизиран от меката прозрачност с цвят на карамел. — И умирам от любопитство какво точно кроите, Лукас.
— Е… — Локи също разлюля театрално напитката си. — През последните двеста и петдесет години Емберлен е бил нападан три пъти. Да бъдем откровени — ритуалите за унаследяване на Кралството на Седемте същини обикновено включват войска и кръв преди благословиите и гощавките. Когато графовете се скарат, планините Остершалин са единствената ни наземна бариера и място на сурови битки. Тези битки неизбежно обхващат и източните планински склонове надолу, чак до лозята на Дома на Бел Остер. И този път ще е същото. Черната маса ще ни връхлети! Хиляди мъже и коне ще придойдат през проходите. Ще стъпчат лозята. Ще оплячкосат всичко, което им се мерне пред очите. Може да е и още по-зле сега, когато имаме маслото за огън. Само след половин година лозята ни може да се превърнат в пепел.
— Да, не можете да опаковате лозята и да ги вземете със себе си, ако… се качите на някой кораб — забеляза дон Лоренцо.
— Не — въздъхна Локи. — Остершалинската ракия отчасти е плод на почвите на Остершалин. Ако загубим тези лозя, ще стане същото като преди — прекъсване в растежа и дестилацията. За десет, двайсет, може би дори трийсет години. Или повече. И става все по-зле. Нашето положение е ужасно. Графът не може да си позволи да изгуби пристанищата и приходите от Емберлен, ако в Същините избухне гражданска война. Той и съюзниците му ще го щурмуват възможно най-бързо и вероятно ще съсекат Черната маса, ще присвоят стоките и имотите им, ще конфискуват вложенията им. И Домът на Бел Остер няма да бъде пощаден.