— Е — изкиска се Локи. — Аз казвам, каквото било — било, Грауман може да е на друго мнение. Но макар и да усещам, че много скоро може да си стиснем ръцете, все така ни предстои да подготвим корабите, да отплаваме на север до Емберлен и да грабнем наградата. Положението прилича на повредено товарно въже, което се разплита до една-единствена нишка. — И той вдигна чашата си за поздрав. — То ще се скъса.
Във водата дяволската риба празнуваше победа и стражите я възнаградиха за службата, като я набодоха с отровни стрели от арбалетите си. Извлякоха трупа от центъра на Подвижния пир с куки и вериги — нямаше как да затвориш обратно подобна твар, след като изпълни предназначението си. Червената кръв на чудовището се смеси с тази на жертвите и бавно се слегна в грамаден тъмен облак. Дори и това изпълняваше нарочна роля в събитията, които предстояха.
5
Учените от Теринския колегиум, от удобното си място далеч навътре в сушата, ще ви кажат, че вълчите акули от Желязното море са прекрасни, пленителни създания — телата им са по-мускулести от тялото на бик, подобната им на шкурка кожа — обагрена във всички цветове, от зеленото на медната патина до черното на буреносните облаци. Но всеки работник по крайбрежието на Камор и съседните брегове ще ви каже, че вълчите акули са грамадни войнствени гадове, които обичат да скачат.
Затворени в здрави клетки, гладни и подлудели от кръвта, вълчите акули са най-важните участници в обичайния апогей на Подвижния пир. И други градове си имат гладиаторски борби, и в други градове изправят хора срещу животни. Но само в Камор можете да видите специално въоръжен гладиатор (контрарекиала) да се бие с жива подскачаща акула, и само в Камор по традиция, да бъдат контрарекиала се позволява единствено на жени.
Това е Острозъбото представление.
6
Локи не можеше да различи дали четирите жени са наистина красиви, но че бяха поразителни, нямаше спор. Всичките бяха мургави каморки с мускули като на селянки, внушителни дори от разстояние, и почти без дрехи по себе си — стегнати черни превръзки през гърдите, препаски на борци върху слабините и тънки кожени ръкавици. Черните им коси бяха прибрани под традиционните червени кърпи и прихванати с медни и сребърни диадеми, които улавяха слънчевите лъчи и ги превръщаха във вериги от бели отблясъци. Предназначението на тези диадеми беше спорно. Едни твърдяха, че обърквали акулите, заради лошото им зрение, а други, не по-малко на брой, настояваха, че блясъкът им помагал на чудовищата по-лесно да следят плячката си.
Всяка контрарекиала бе въоръжена с две оръжия — късо копие в едната ръка и специална брадва в другата. Тези брадви имаха ръкохватки, които представляваха едно цяло с предпазителя за ръката и затова трудно се губеха. Бяха двуостри, с очакваното извито острие от едната страна и с дълъг, як шип от другата. Умелите гладиаторки обикновено се опитваха да отсекат до корен перките и опашката на акулата, преди да я убият. Малцина, само най-добрите можеха да я убият единствено с шипа. Кожата на вълчите акули беше дебела като кората на дърво.
Локи гледаше навъсените жени и усети как го обзема обичайното меланхолично възхищение. В неговите очи те бяха толкова безумци, колкото и смелчаги.
— Знам, че онази там, лявата от края, е Сисилия де Рикура — дон Лоренцо сочеше жените на Лукас Феруайт в почивката след повече от час припрени преговори. — Тя е приличен боец. До нея е Аганесе, която носи копието си, но никога, никога не го използва. Другите две… най-вероятно са нови. Поне нови за Пира.
— Жалко — обади се донята, — че сестрите Беранджия не са тук днес, за да ги гледате, мастер Феруайт. Те са най-добрите.
— Вероятно най-добрите, съществували някога. — Дон Салвара присви очи срещу блясъка на водата и се опита да прецени размера на акулите, едва видими сенки в клетките. — Или някога ще съществуват. Но от няколко месеца те не са се явявали на Пира.
Локи кимна и прехапа бузата си отвътре. Като Локи Ламора, гариста на Джентълмените копелета и почитан крадец, той познаваше лично близначките Беранджия и знаеше къде точно се намираха те през тези месеци.
Във водата първата гладиаторка заемаше позиция. контрарекиала се биеха върху поредица от платформи за стъпване, всяка широка около две стъпки и издигната половин стъпка над водата. Тези платформи бяха подредени в квадратна решетка на разстояние четири-пет стъпки една от друга и оставяха много място на противника да плува между тях. Жените трябваше да прескачат по тези платформи с бързо темпо и да нападат акулите, докато отскачат назад. Падането във водата обикновено слагаше край на битката.