Зад редицата от клетки с акули (които се отваряха със скрипци с вериги, свързани с баржа далеч извън периферията на възможните действия на страшилищата) плаваше малка лодка с екипаж от (изключително добре платени) гребци доброволци, в която се настаняваха тримата традиционни наблюдатели на всяко Острозъбо представление. Първият беше жрецът на Йоно с морскозелените си одежди, поръбени със сребро. До него седеше облечената в черно, със сребърна маска на лицето жрица на Аза Гуила, Господарка на дългото мълчание, богиня на смъртта. И последно, имаше и лекар, чието присъствие винаги се бе струвало на Локи крайно оптимистичен жест.
— Камор! — Младата жена, очевидно Сисилия де Рикура, вдигна оръжията си във въздуха. Силното мърморене на тълпата утихна и остана единствено плисъкът на вълните, които се плискаха в бордовете на лодките и вълноломите. — Посвещавам тази смърт на Херцог Никованте, наш господар и благодетел! — Такъв бе традиционният изказ на поздрава на контрарекиала. „Тази смърт“ удобно можеше да се отнася и за двамата участници в битката.
Под акомпанимента на мощните тръби и виковете на тълпата лодкарите извън кръга от клетки пуснаха първата акула за следобеда. Дългата десет стъпки риба, вече подлудяла от кръвта, изскочи от своя затвор и закръжи около платформите. Зловещо сивата й перка разрязваше водата и оставяше разменена диря. Сисилия застана на един крак, приклекна и плесна по водата с петата на другия, като крещеше клетви и заплахи. Акулата се настърви — след няколко мига тя вече кръжеше между платформите. Якото й тяло се стрелкаше напред-назад като зъбато махало.
— Тази хич не си губи времето! — закърши ръце дон Салвара. — Бас държа, че ще скочи рано.
И още казал-неказал това, акулата изхвръкна над водата сред фонтан от сребристи пръски и се хвърли към приклекналата гладиаторка. Не отскочи нависоко — Сисилия я избегна, като прескочи на съседната платформа. Докато летеше във въздуха, тя изтегли копието си назад и го хвърли. Острието потъна в хълбока на акулата и щръкна там за част от секундата, преди обтекаемата маса от гладни мускули да цопне обратно във водата. Реакцията на тълпата бе нееднозначна — хвърлянето бе показало забележителна сръчност, но минимална сила. Акулата на Сисилия като че само се вбеси още повече, а копието бе похабено.
— О, лошо решение. — Донята изцъка с език. — Това момиче трябва да се научи на търпение. Да видим дали новата й приятелка ще й остави възможност.
Като се мяташе и пръскаше наляво и надясно порозовяла пяна, акулата маневрира за нова атака, преследвайки сянката на Сисилия по водата. Жената подскачаше пъргаво от платформа на платформа с брадва, обърната с шипа навън.
— Мастер Феруайт. — Дон Лоренцо махна очилата си и започна да си играе с тях, докато гледаше битката. Очевидно те не му бяха нужни за гледане надалече. — Вашите условия са приемливи за мен, но трябва да се съгласите, че моят дял от първоначалния риск е доста тежък, особено в съотношение с цялостните ми налични средства. Поради това молбата ми е да делим приходите от продажбите на остершалинска ракия петдесет и пет на четирийсет и пет в моя полза.
Локи се престори, че размишлява, докато Сисилия свиваше и отпускаше ръце и подскачаше на живот и смърт, а неуморната сива перка режеше водата по петите й.
— Упълномощен съм от своите господари да направя такава отстъпка. В замяна… бих определил дела на вашето семейство във възстановените остершалински лозя на пет процента.
— Договорено! — Донът се усмихна. — Ще финансирам два големи галеона, екипажите и войниците, нужните рушвети и договорки и товар, който да откараме на север. Аз ще надзиравам единия галеон, а вие — другия. На борда на всеки от тях ще бъдат разположени дружини от наемници по мой избор с цел допълнително подсигуряване. Конте ще пътува с вас; вашият Грауман ще остане до мен. Всички разходи, които могат да увеличат бюджета ни над двайсет и пет хиляди каморски крони, ще се допускат само по мое усмотрение.
Акулата скочи, отново неуспешно. Сисилия изпълни бърза стойка на една ръка на платформата, размахала, брадвата в другата си ръка. Публиката ревна, а акулата се преобърна тромаво във водата и се подготви за нова атака.
— Дадено — рече Локи. — Подписани тъждествени копия от нашия договор ще бъдат връчени на всекиго от нас. Още едно допълнително копие на терински ще бъде поверено на одобрен и от двете страни неутрален адвокат, за да бъде отворено и прегледано от тях един месец по-късно, в случай че някой от нас преживее… злополука при прекарването на бъчвите. Едно допълнително копие на вадрански ще бъде подписано и поверено на грижите на известен ми агент за евентуално връчване на господарите ми. Довечера ще поръчам доверен писар в „Катурнатата къща“ да напише полица за пет хиляди крони, които утре да бъдат изтеглени от Мераджио, за да мога незабавно да се заловя за работа.