— И това ли е всичко, което остава?
— Абсолютно всичко — потвърди Локи.
Донът се умълча.
— Дяволите да го вземат. Съгласен съм. Да си стиснем ръцете и да рискуваме.
Във водата Сисилия спря и вдигна брадва в очакване да нанесе удар, когато акулата се приближи отдясно към платформата. Рибата се люшкаше, движеше се твърде бавно за висок скок. Точно когато Сисилия премести центъра на тежестта си, за да нанесе удар с шипа, акулата се стрелна във водата край нея, изви тялото си под формата на буквата U и се гмурна надолу. При тази маневра опашката й изскочи навън и подсече контрарекиала под коленете. Сисилия нададе писък, по-скоро от потрес, от колкото от болка, и падна по гръб във водата.
Всичко приключи само за мигове. Акулата нападна и явно я захапа за единия или за двата крака. Двете се преобърнаха няколко пъти във водата — Локи мяркаше ту мятащото се тяло на жената, ту тъмната груба кожа на акулата: бяло, сиво, бяло, сиво. След малко розовата пяна отново се обагри в тъмночервено, а двете вкопчени в борба сенки потънаха в дълбините под платформите. Половината тълпа възликува сластно. Останалите мълчаливо сведоха глави в знак на почит, което щеше да продължи, докато следващата млада жена влезе в кръга от червена вода.
— Богове! — Доня София гледаше разтварящото се петно във водата. Оцелелите гладиатори бяха свели глави, а жреците жестикулираха — благославяха се взаимно. — Невероятно! Да я надвие толкова бързо с такъв прост номер. Е, баща ми казваше, че миг невнимание на Пира струва колкото десет по друго време.
Локи й се поклони ниско, пое едната й ръка и я целуна.
— Никак не се съмнявам в думите му, доня София. Никак.
Сърдечно усмихнат, той й се поклони още веднъж и се обърна, за да стисне ръката на мъжа й.
Интерлюдия:
Локи остава за вечеря
1
— Какво? — Локи едва не подскочи. — Какви ги говориш?
— Момчето ми — отвърна Окови. — Мое момченце, на което му се случва да се прояви блестящо, твоят свят е с толкова тесни хоризонти! Виждаш достатъчно ясно, че бързо да скроиш номер на някого, но не и по-нататък, отвъд непосредствените последствия. Докато не се научиш да мислиш предварително за отклика на твоите действия, ти поставяш и себе си, и околните в опасност. Не можеш да престанеш да си малък, но е крайно време да спреш да си глупав. Така че слушай внимателно.
Първата ти грешка е: да вземеш монета от стражата не е престъпление, което заслужава бой. То заслужава смърт. Ясни ли сме? Тук, в Камор, стражата взема нашите пари, никога обратното. Това правило е изсечено в камък и не допуска изключения, независимо какъв крадец си и какви са ти намеренията. Престъпиш ли го — смърт. За такова престъпление ти прерязват гърлото, хвърлят те на акулите, пращат те на среща с боговете, ясно?
Локи кимна.
— Така че, когато си натопил Веслин, ти наистина си го натопил. Но си утежнил тази грешка, като си използвал монета от бяло желязо. Знаеш ли колко точно струва една цяла крона?
— Много.
— Ха. „Много“ не е „точно“. Не знаеш терински, или наистина не знаеш?
— Ами сигурно не знам.
— Е, ако всичко върви мазно и никой не забърсва нищо от проклетата монета, това малко парченце лъскаво бяло желязо струва четирийсет сребърни солона. Разбра ли? Двеста и четирийсет медни монетки. Облещи се. Това означава, че мисълта ти го побира, че разбираш?
— Да. Уха!
— Да, уха. Нека ти го изясня в перспектива. Един жълтодрешко от нашата самоотвержена и предана градска стража може да вземе толкова за два месеца ежедневни дежурства. А стражите са добре платени за простолюдие, и на тях със сигурност, мътните да го вземат, не им плащат в бяло желязо.
— О…
— Така че Веслин не само е вземал пари, а е вземал твърде много пари. Цяла крона! Морганте ридае. Можеш да купиш смърт за много по-малко, включително и собствената си.