— Хм… вие колко платихте за моя… — Локи се потупа по гърдите, където смъртният знак все така висеше под ризата му.
— Не искам да засягам доста високото ти самомнение, но все още не съм убеден дали тези две медни монетки са били похарчени разумно. — Щом забеляза изражението на момчето, Окови избухна в мощен, искрен смях, но после отново заговори сериозно. — Продължавай да гадаеш, момче. Но смисълът си остава. Можеш да наемеш свестни и обръгнали хора да свършат сериозна работа за много по-малко пари. Можеш да откупиш пет-шест големи дела, ако ме разбираш какво ти говоря. Така че, когато си подложил монета от бяло желязо в стаята на Веслин…
— Парите са били твърде много… за да е нещо… просто?
— Право в целта. Прекалено много пари за сведения или услуги. Никой, който е с всичкия си, няма да даде на шибан хлапак от гробището цяла крона. Освен ако… не плащат на хлапака да свърши някоя голяма работа. Да убие бившия ти господар например. Да очисти целия Хълм на сенките и всички в него. Така че ако клетият Създател на крадци се е разстроил, когато е научил, че Веслин е подкупен, представи си как се е почувствал, като е разбрал за какви пари става въпрос.
Локи закима яростно.
— Такааа. Две грешки. Третата ти грешка е, че си намесил Грегор. Грегор беше ли нарочен да го халоса грозната тояга?
— Не го обичах, но — не. Исках само Веслин. Може би съм искал и Грегор да отнесе малко, но не колкото Веслин.
— Точно така. Имал си мишена, измислил си номер, който да й скроиш, но не си владеел положението. Твоята игра с Веслин е преляла извън рамките и Грегор Фос също е отнесъл ножа.
— И аз така казах, нали? Вече си го признах!
— Яд ли те е? Да, да, че как иначе… яд те е, че си се издънил. Яд те е, че не си толкова умен, колкото си мислиш.
Яд те е, че боговете са дали на много други хора същия ум като на Локи Ламора. То това си е за яд, а?
Локи угаси с едно бързо духване лампичката си и я запокити над парапета, колкото високо можеше да я метне хилавата му ръка. Шумотевицата на каморската нощ заглуши трясъка от падането. Момчето скръсти отбранително ръце.
— Е, несъмнено е хубаво, че се освободи от заплахата на тази лампа, момчето ми. — Окови дръпна от цигарата за последно и я загаси в каменните плочи. — Да не би тя да докладваше на Херцога, който крои заговор да ни затрие?
Локи не каза нищо — стискаше зъби, изпъчил долната си устна. Сприхавост — традиционният език без думи на съвсем малките. Окови изсумтя.
— Вярвам на всичко, което ми разказа, Локи, защото си поговорих дълго с бившия ти господар, преди да го отърва от теб. Както казах, той ми разказа всичко. И за последната ти, най-голяма грешка. От която на него му е додеяло и заради която те пратиха тук. Можеш ли да се досетиш каква би могла да е?
Локи поклати глава.
— Не можеш или не искаш?
— Наистина не знам. — Локи сведе очи. — Всъщност не съм… мислил за това.
— Показал си на другите деца от Улиците монетата от бяло желязо, нали? Накарал си ги да ти помогнат да я намериш. Казал си на някои от тях за какво ще я използваш. И си им заповядал да не говорят за това… Но с какво, хм, подкрепи тази заповед?
Очите на Локи се разшириха. Той отново се нацупи, но сприхавостта му се изпари.
— Те… и те мразеха Веслин. Искаха да видят как ще си го получи.
— Разбира се. Може би за един ден това е достатъчно. Ами после? След като Веслин умря, и Грегор умря, а господарят ти е имал възможност да се поуспокои и да обмисли положението. Ами ако вземе да разпитва за някакво си момче, Ламора? Ами ако е хванал някои от другарчетата ти от Улиците и ги е попитал любезно дали Локи Ламора не е намислил нещо… необичайно? Дори и за него?
— О… — Момчето трепна. — О…
— О-хо-хо! — Окови се пресегна и тупна момчето по рамото. — Просветление! Когато дойде, то те праска като тухла по главата, а?
— Май да.
— И така — рече Окови — виждаш къде всичко се е объркало. Колко момчета и момичета живеят на този хълм, Доки? Сто? Сто и двайсет? Повече? С колко от тях мислиш, че ще се оправи старият ти господар, ако се обърнат срещу него? Един-двама — няма проблеми. Но четирима? Осем? Всичките?
— Ние, ъъ… ние като че… не бяхме се сетили за това.
— Защото той не управлява гробището с логика, момчето ми, управлява го със страх. Страхът от него държи по-големите чирози в пътя. Страхът от тях държи малките лайненца като теб в пътя. Всичко, което подкопава този страх, е заплаха за положението му. Влиза Локи Ламора, размахал знамето на кретените, който се мисли за страшно по-умен от останалия свят!