— Ама аз… аз не… не се мисля за по-умен от останалия свят.
— Преди три минути се мислеше. Слушай. Аз съм гариста. Което значи, че съм главатар на банда, макар и малка. Бившият ти господар също е гариста, гариста на Хълма на сенките. А когато се бъркаш на водача в управлението на бандата му, се вадят ножовете. Колко време според теб Създателя на крадци щеше да управлява Хълма на сенките, ако плъзне слухът колко сладко си го изиграл? Как си го разигравал като коте на верига? Никога повече той няма да притежава истинска власт над своите сираци. Те ще я предизвикват отново и отново, докато се пролее кръв.
— И затова се е отървал от мен? Ами Улиците? Ами онези, които ми помогнаха да натопя Веслин?
— Добри въпроси. С лесни отговори. Бившият ти господар прибира сирачета от улиците и ги държи по няколко години. Обикновено приключва с тях, когато навършат дванайсет-тринайсет. Учи ги на най-основното: как да крадат, без да ги усетят, да говорят на наречието на крадците, да общуват с Точните хора; как да се разбират с другите в бандата и как да избягват бесилото. Щом приключи с тях, той ги продава на по-големи банди, истинските банди. Разбираш ли? Той изпълнява поръчки. Може би на Сивите лица им трябва момиче, което да прониква на втория етаж. Може би Момчетата от Арсенала искат малък гаден побойник. Това е голямо предимство за бандите — той им докарва подходящи нови членове, които не е нужно те да водят за ръчичка.
— Това го знам. Затова… ме продаде на теб.
— Да. Защото ти си много особен случай. Притежаваш ценни умения, макар и досега да си ги използвал безобразно. Но малките ти приятелчета от Улиците? Те притежават ли твоите дарби? Не, те са само обикновени малки укротители на джобове, прости малки залисници. Не са узрели. Никой не би дал и грош за тях, освен поробителите, а на бившия ти господар му е останал един тъжен остатък от истинска съвест — той не би продал някого от вас на тия негодници за всичкото злато на Камор.
— Ами… значи, както каза, той е трябвало… да направи нещо с всички нас, които знаехме за монетата. Всички нас, които можем… да се досетим или да разкажем за това. И аз съм бил единственият, когото е можел да продаде.
— Правилно. А що се отнася до другите… — Окови вдигна рамене. — И това ще мине и замине. След две-три седмици вече никой няма да си спомня имената им. Знаеш как е на Хълма.
— Аз съм ги убил.
— Да. — Окови не смекчи гласа си. — Точно така. Колкото е сигурно, че си се опитал да навредиш на Веслин, толкова сигурно е, че си убил Грегор и още четирима-петима от малките си другари по дело.
— Мамка му.
— Виждаш ли сега какво представляват в действителност последствията? Защо трябва да действаш бавно, да обмисляш предварително, да владееш положението? Защо имаш нужда да се поуспокоиш и да почакаш времето да ти даде разум, равен на таланта ти за пакости? Години наред ще работим заедно, Локи. Години, през които ти и другите ми малки пакостници ще се упражнявате тихомълком. И това трябва да ти стане правило, ако искаш да останеш тук — без игрички, без номера, без измами. Никакви такива, освен когато и където аз ти кажа. Когато някой като теб бутне света, светът откликва. Другите хора обикновено си патят. Ясен ли съм?
Локи кимна.
— А сега — Окови изпъчи рамене и завъртя глава на една страна, после на другата. Някъде вътре в него нещо запука и запращя. — Ох! Знаеш ли какво е смъртна жертва?
— Не.
— Нещо, което правим за Благодетеля. Не само онези от нас, които са посветени на Тринайсетия. Нещо, което всички ние, мошениците, правим един за друг, всички Точни хора в Камор. Когато изгубим някого, когото обичаме, ние вземаме нещо ценно и го изхвърляме. Наистина — разбираш ме. В морето, в огъня, нещо такова. Правим го, за да помогнем на приятелите си по пътя към онова, което ги очаква. Досега ясно ли ти е?
— Да, но бившият ми господар…
— О, и той го прави, повярвай. Той е истински скръндза и винаги го прави насаме, но го прави за всеки един от вас, когото губи. Ясно, че няма да ви каже. Но ето какво — има правило, което трябва да се спази при жертвата. Тя не може да бъде дадена доброволно, разбираш ли? Не може да бъде нещо, което вече имаш. Трябва да бъде нещо, което излизаш и открадваш от някой друг, нещо особено, без тяхно позволение или, хм, съучастие. Схващаш ли? Трябва да е истинска кражба.