— Ясно.
Отец Окови изпука със стави.
— Ще принесеш смъртна жертва за всяко едно момче или момиче, убито заради теб, Локи. Една за Веслин, една за Грегор. По една за всичките ти малки приятелчета от Улиците. Сигурен съм, че само след ден-два ще науча броя им.
— Но аз… Те не бяха…
— Разбира се, че не са ти били приятели, Локи. Били са ти много добри приятели. Защото ще те научат на това, че когато убиеш някого, това си има последствия. Едно е да убиеш на дуел, да убиеш при самоотбрана, да убиеш за отмъщение. Съвсем друго — да убиеш просто поради небрежност. Смъртта им ще виси над главата ти, докато станеш толкова внимателен, че разплачеш светиите на Переландро. Твоята смъртна жертва ще струва по хиляда цели крони на глава. Всичките трябва да откраднеш със собствените ти ръце.
— Ама аз… Какво? Хиляда крони? За всеки? Хиляда?
— Ще можеш да свалиш смъртния знак от врата си, когато жертваш и последната монета, и нито миг по-рано.
— Невъзможно е! Това ще ми отнеме… цяла вечност!
— Ще отнеме години. Но ние тук, в моя храм, сме крадци, не убийци. И цената на живота ти с мен е, че трябва да окажеш почит на мъртвите. Тези момчета и момичета са твои жертви, Локи. Набий си го в главата. Това е нещо, което им дължиш пред боговете. Нещо, в което трябва да се закълнеш с кръв, преди да се изправиш. Склонен ли си да го направиш?
Локи като че се замисли, после тръсна глава, все едно да проясни мисълта си, и кимна.
— Тогава ми подай лявата си ръка.
Локи я подаде. Окови извади тънък кинжал от почернена стомана от пазвата си и го прокара по своята лява длан.
После хвана здраво протегнатата ръка на Локи и нанесе плитък, болезнен срез между палеца и показалеца на момчето. Стиснаха си здраво ръцете, докато дланите им не залепнаха от смесената им кръв.
— Сега ти си Джентълмен копеле като всички нас. Аз съм вашият гариста, а ти си мой пезон, мой малки войнико. Имам ли твоята кървава клетва да изпълняваш, каквото ти кажа? Да принесеш жертва за душите на хората, на които си сторил зло?
— Ще я принеса — отвърна Локи.
— Добре. Това значи, че оставаш за вечеря. Да слезем от този покрив.
2
Зад входа със завесите в задната част на олтара мръсен коридор водеше към няколко мръсни стаи — влагата, плесента и бедността тук бяха в изобилие. Имаше килии с нарове, осветени от лампи от промазана хартия, чиято светлина бе с цвета на евтина бира. По наровете бяха пръснати свитъци и подвързани книги; одежди със съмнителна чистота висяха на закачалките по стените.
— Това са необходими тъпотии — размаха ръка Окови, когато въведе Локи в най-близката до входа стая, все едно му показваше, дворец. — Понякога се случва да приютим учител или пътуващ жрец от Ордена на Переландро и те трябва да видят онова, което очакват.
Нарът на Окови (защото Локи забеляза, че прикованите за стената вериги в другата стая със сигурност не стигаха до никоя от другите килии) беше постлан върху твърд каменен блок, нещо като масивна лавица, която стърчеше от стената. Жрецът бръкна под сплъстените одеяла, врътна нещо, което издрънча като метал, и вдигна леглото си, все едно че беше капак на ковчег. Оказа се, че одеялата са постлани върху дървена плоскост, прикрепена с панти за камъка. От вътрешността на каменния блок се разляха приканващо златисто сияние и пикантните аромати на каморска кухня от висша класа. Локи познаваше този аромат — беше го подушвал във въздуха, когато се носеше откъм квартал Алчегранте или от някои странноприемници и къщи.
— Влизай вътре! — посочи отново Окови и Локи надникна над каменния ръб. Груба дървена стълба слизаше в квадратна шахта, малко по-широка от раменете на жреца, и около двайсет стъпки по-надолу опираше в полиран дървен под. — Стига си зяпал, слизай!
Локи се подчини. Стъпалата бяха широки, грубо издялани и много нагъсто разположени. Никак не му беше трудно да слиза и се намери във висок коридор, сякаш изтръгнат от кулата на Херцога. Подът наистина беше от полирано дърво — дълги прави златистокафяви дъски, които скърцаха приятно под нозете му. Сводестият таван и стените бяха изцяло покрити с дебело, млечно златисто стъкло, което излъчваше слабо сияние като слънцето през дъждовния сезон, надничащо иззад плътни облаци. Сиянието идваше отвсякъде и отникъде — стената блещукаше. С тропане, сумтене и дрънкане (Локи забеляза, че жрецът носи дарените през деня пари в малък чувал от зебло) Окови слезе долу и скочи до него на пода. Дръпна бързо въжето, завързано за стълбата, фалшивият нар се върна на мястото си и се заключи.