Малко му се поразсърдих и затова я чопнах, а също и столовете му, килимите и гоблените му и всичките му дрехи. Направо от кораба. Парите му оставих — с кражбата исках да му кажа нещо. Изхвърлих всичко, освен масата в Месинговото море.
— А това! — Окови посочи с пръст небесния полилей. — Това бе докарано по суша от Ашмир с конвой от каруци под стража за стария дон Левиана. Но някак си по пътя се преобрази в сандък със слама. — Окови извади още три чинии от шкафа и ги сложи в ръцете на Локи. — Проклятие, биваше си ме мен едно време, когато работех, за да се издържам!
— Ъмм — изпъшка Локи под тежестта на финия порцелан.
— А, да. — Окови посочи стола начело на масата. — Сложи там една за мен. Една за себе си вляво от мен. Две за Кало и Галдо вдясно от мен. Ако беше мой слуга, току-що ти казах да наредиш чиниите, както обикновено. Можеш ли да го повториш?
— Както обикновено.
— Точно така. Така ядат високопоставените и могъщите в присъствието само на близки кръвни роднини и може би един-двама приятели. — С погледа и с тона си жрецът намекна, че очаква урокът да бъде запомнен, и започна да обяснява на Локи тънкостите на чашите, ленените салфетки и сребърните прибори.
— Що за нож е това? — Локи показа на Окови нож за масло със закръглен връх. — За нищо не го бива. Никого не можеш да убиеш с него!
— Е, няма да е много лесно, уверявам те, момчето ми. — После Окови му обясни за какво се употребяват ножът за масло и малките чинийки и купички. — Но когато изтъкнати хора се съберат на масата, е неучтиво да гътнеш някого с друго, освен с отрова. Това нещо служи за размазване на масло, не за прерязване на гръкляни.
— Колко много мъки само за едното ядене!
— Е, на Хълма на сенките може да ядеше студен бекон и питки от кал, като ползвате за маси гъзовете си — на бившия ти господар хич не му пука. Но сега ти си Джентълмен копеле и се набляга на „Джентълмен“. Ще се научиш да ядеш така и да сервираш на хора, които ядат така.
— Защо?
— Защото, Локи Ламора, някой ден ще ядеш с барони, графове и херцози. Ще ядеш с търговци и адмирали, с генерали и дами от всякакъв вид! И тогава… — Окови пъхна два пръста под брадичката на Локи, вдигна главата му и го погледна в очите. — Тогава на тия клети малоумници и през ум няма да им мине, че похапват с крадец.
3
— Не е ли прекрасно, а?
Окови вдигна празната си чаша за поздрав към тримата си млади повереници на великолепно наредената маса. В димящи месингови купи и тежки керамични съдове бяха подредени резултатите от старанията на Кало и Галдо върху готварската плоча. Локи, седнал върху допълнителна възглавница, за да може да облегне лакти на масата, се взираше в храната и съдовете с изцъклени очи. Беше стреснат от бързината, с която бе избягал от стария си живот и изпаднал в новия, с тези странно приятни побъркани хора.
Окови взе бутилка с течност, която бе нарекъл алхимично вино. Тя беше гъста и тъмна като живак. Когато извади хлабавата тапа, въздухът се изпълни с аромата на хвойна, който само за миг надделя над пикантните миризми на основните ястия. Жрецът наля щедро от виното в празната чаша — в ярката светлина то се лееше като разтопено сребро. Той вдигна чашата пред очите си.
— Чаша, налята на въздуха, за онзи, който седи невидим с нас. Нашият покровител и закрилник, Уродливия страж, Бащата на нужните предлози.
— Благодарим за дълбоките, зле опазени джобове — произнесоха в един глас братята Санца и сериозният им тон завари Локи неподготвен.
— Благодарим за стражите, заспали на пост — рече Окови.
— Благодарим на града, който ни храни, и нощта, която ни крие — последва отговор.
— Благодарим за приятелите, които ни помагат да похарчим плячката! — Окови постави полупълната чаша в средата на масата, взе друга, по-малка чаша и наля в нея само един пръст от течното сребро. — Чаша, налята на въздуха за отсъстващ приятел. Пожелаваме всичко хубаво на Сабета и се молим за благополучното й завръщане.
— Но може би ще е добре да се върне при нас не чак толкова смахната — додаде един от братята Санца, когото Локи кръсти наум Кало за удобство.
— И по-скромна — кимна Галдо. — По-скромна би било прекрасно.
— Братята Санца пожелават всичко хубаво на Сабета. — Окови стисна малката чаша и се взря в близнаците. — И се молят за благополучното й завръщане.
— Да! Пожелаваме й всичко хубаво!
— Да се завърне благополучно, би било прекрасно.