— Коя е Сабета? — попита тихо Локи. Въпросът беше отправен към Окови.
— Украшение на нашата малка банда. Единствената ни девойка, в момента заминала… да се учи. — Окови остави чашата й до чашата, налята за Благодетеля, и взе чашата на Локи. — Още една специална придобивка от бившия ти господар. Имаш дарба, момчето ми, голяма дарба, свръхестествен талант да вбесяваш другите.
— Говори за нас — рече Кало.
— Много скоро ще се отнася и за теб — усмихна се Галдо.
— Млък, бъбривци. — Окови сипа от виното живак в чашата на Локи и му я подаде. — Още една наздравица и молитва. За Локи Ламора, нашия нов брат. Моят нов пезон. Пожелаваме му всичко хубаво. Приемаме го сърдечно. И за него се молим… да добие мъдрост.
С изящни движения той наля вино на Кало и Галдо, а после и почти пълна чаша на себе си. Окови и братята Санца вдигнаха бокали. Локи бързо повтори жеста им. Среброто искреше под златото.
— Добре дошъл в бандата на Джентълмените копелета! — Окови чукна леко чашата си в чашата на Локи, тя звънна, нежният й звън отекна във въздуха и замлъкна.
— Трябваше да избереш смъртта! — рече Галдо.
— Той ти предложи смъртта като избор, нали? — попита Кало, когато той и брат му се чукнаха, а после протегнаха едновременно чаши през масата, за да се чукнат с Локи.
— Смейте се, момчета.
Скоро приключиха с цялото това чукане с чаши и Окови пръв отпи бърза глътка от виното си.
— Ех! Помнете ми думата, ако този клетник оцелее година, ще ви разиграва вас двамцата като маймунки. Ще ви подхвърля гроздови зърна, когато му се прииска да гледа фокуси. Хайде, пийни си, Локи.
Локи вдигна чашата. Сребристата повърхност му показа живо, но разкривено отражение на собственото му лице и ярко осветената стая наоколо. Букетът на виното беше смес от аромат на хвойна и анасон, който погъделичка ноздрите му. Той поднесе миниатюрното си изображение към устните си и отпи. Когато преглътна леко хладната течност, тя сякаш потече едновременно през две места. Поток от гъделичкаща топлина се стече право в гърлото му, а леденостудени пипалца се протегнаха нагоре, плъзнаха се през небцето му и достигнаха синусите. Очите му изскочиха, той се закашля и прокара ръка по внезапно изтръпналите си устни.
— Това е огледално вино от Тал Верар. Хубаво е. Хайде, хапни нещо, иначе то ще ти пръсне черепа.
Кало и Галдо вдигнаха влажните кърпи от подносите и купите и за пръв път разкриха колко разкошна е вечерята. Имаше разрязани червени чушки, напълнени с бадемово пюре и спанак; тънки бухтички, загънати около пилешко и изпържени, докато станат прозрачни като хартия; студен черен боб във вино и сос от горчица. Братята Санца изведнъж започнаха да трупат порции от това и онова в чинията на Локи толкова бързо, че той не можеше да проследи движенията им.
Боравейки неловко с двуострата сребърна вилица и един от ножовете със заоблен връх, които беше презрял, Локи започна да пъха яденето в устата си. Вкусовете като че избухваха величествено, в безпорядък. Бухтичките с пилешко бяха подправени с джинджифил и настъргани портокалови кори. Виненият сос на бобената салата стопли езика му. Острите изпарения на горчицата изгориха гърлото му. Той гълташе вино, за да загаси всеки пламнал нов пожар.
За негова изненада братята Санца не сложиха и на себе си, след като му сервираха, а скръстиха ръце и погледнаха Окови. Когато възрастният се увери, че Локи яде, той се обърна към Кало.
— Ти си вадрански благородник. Да кажем, васален граф от някоя по-маловажна Същина. Присъстваш на вечеря в Тал Верар — мъже и жени по равно, с определени места. Компанията влиза в трапезарията. Дамата, която си определен да придружиш, върви до теб и разговаряте. Как ще постъпиш?
— На вадранска вечеря би трябвало да я настаня на стола без подкана. — Кало не се усмихваше. — Но верарските дами застават до стола, за да покажат, че желаят да ги настаниш. Неучтиво е да не се съобразиш. Затова ще я оставя да предприеме първия ход.
— Много добре. А сега… — Окови посочи втория Санца, а с другата ръка започна да сипва храна в чинията на първия. — Колко е седемнайсет по деветнайсет?
Галдо затвори очи, за да се съсредоточи.
— Ами… триста двадесет и три.
— Правилно. Каква е разликата между вадранската и теринската морска левга?
— Ммм… вадранската левга е по-дълга със сто и петдесет ярда.
— Много добре. Това беше. Яжте.
Братята Санца зарязаха приличието и започнаха да се борят помежду си за собствеността върху някои блюда, а Окови се обърна към Локи, чиято чиния вече беше наполовина опразнена.