— След като изкараш няколко дни тук, Локи, ще започна да те препитвам какво си научил. Щом искаш да ядеш, от теб се очаква да учиш.
— А какво ще уча? Освен подреждане на маса?
— Всичко! — Окови изглеждаше много доволен от себе си. — Всичко, момчето ми. Как да се биеш, как да крадеш, как да лъжеш, без да ти мигне окото. Как да готвиш такива гозби! Как да се предрешваш. Как да говориш като благородник, как да пишеш като жрец, как да се блещиш като слабоумен.
— Кало това вече го може — обади се Галдо.
— А му а на му бааа — изрече Кало с пълна уста.
— Помниш ли какво казах, когато ти обясних, че не работим като другите крадци? Ние тук сме нов вид крадци, Локи. Ние сме актьори. Лицедеи. Аз седя тук и се преструвам, че съм жрец на Переландро. Вече години наред хората ме замерят с пари. Как мислиш, че съм платил за всичко в тази приказна бърлога, тази храна? Аз съм на петдесет и три години. Никой на моята възраст не може да лази по покривите и да отваря с шперц ключалки. По-добре платен съм за слепотата ми, отколкото съм бил някога за бързината и ума ми. А вече съм твърде бавен и твърде закръглен, за да мина за нещо наистина интересно.
Окови допи чашата си и си наля втора.
— Но ти… Ти, и Кало и Галдо, и Сабета… Вие четиримата ще разполагате с всяко предимство, което аз нямах. Ще получите съвършено, жизнено обучение. Аз ще усъвършенствам идеите си, техниките си. И когато приключа, вие четиримата ще сте способни на такива чудеса, че… в сравнение с тях малкото ми театро с този храм ще изглежда невзрачно и осъществено без никакъв размах.
— Добре звучи — забеляза Локи, който усещаше, че виното го хваща. Топла мъгла от благо задоволство го завиваше и разсейваше напрежението и тревогите, които бяха втора природа на сираците от Хълма на сенките. — С какво ще започнем?
— Е, тази вечер, ако няма да повръщаш първото прилично ядене в живота си, Кало и Галдо ще те изкъпят. След като твоята компания престане да бъде тъй ароматна, можеш да поспиш. Утре ще те облечем в роба на послушник и ще можеш да седнеш с нас на стъпалата и да събираш монети. А вечерта… — Окови се почеса по брадата и отпи глътка вино. — … ще те заведа при големия началник. Капа Барсави. Страшно ще му е интересно да те види.
Трета глава
Въображаеми хора
1
За втори път от два дни насам на дон Лоренцо Салвара му се случваше маскирани закачулени непознати да се набъркват в живота му на най-неочаквани места. Този път — точно след полунощ, и го чакаха в неговия кабинет.
— Затворете вратата! — нареди по-ниският натрапник. Гласът му беше съвсем каморски — груб, опушен и явно свикнал да му се подчиняват. — Седнете, господарю, и не си правете труда да викате лакея си. Той е неразположен.
— Кои сте вие, по дяволите? — Ръката на дона, с която боравеше с меча, се сви импулсивно. Коланът му беше без ножница. Той затвори вратата, но не понечи да седне зад писалището си. — И как влязохте тук?
Проговорилият натрапник посегна и дръпна черната кърпа, закриваща носа и устата му. Лицето му беше слабо и изпито; косата — черна, тъмният мустак — тънък и безупречно оформен. Бял белег разсичаше дясната му скула. Той бръкна в гънките на добре скроеното си наметало, извади черен кожен портфейл и го отвори, за да види донът съдържанието му — малък златен орнамент, затворен в матирано стъкло със сложна форма.
— Богове! — Дон Салвара се свлече в креслото си, нервно, без колебания. — Вие сте Полунощните.
— Точно така. — Мъжът затвори портфейла и го прибра под наметалото. Мълчаливият натрапник, все така с маска и качулка, заобиколи и застана само на няколко стъпки от дон Лоренцо, между него и вратата. — Извиняваме се за нахлуването. Но сме дошли по изключително деликатна работа.
— Да не би… да не би да съм обидил с нещо Негова светлост?
— Доколкото зная, не, господарю Салвара. Всъщност може да се каже, че сме дошли, за да ви попречим да го направите.
— Аз… аз… е, добре. Ъъ, какво казахте, че сте сторили на Конте?
— Само му дадохме нещичко, за да му помогне да заспи, това е. Знаем, че е верен, знаем, че е и опасен. Не искахме да се получат… недоразумения.
Мъжът до вратата подчерта тези думи, като пристъпи напред, пресегна се покрай дон Салвара и остави на писалището комплекта бойни ножове на Конте.